Според Джон М. Робъртсън силният Самсон (Съдии Израилеви 15:5–7) бил назорей и назирей, не си подстригвал косите и не пиел т.е. бил аскет. Затова неаскетите се нарекли назаряни, за да се отличават ясно от назирйството, т.е. аскетизма.75
Иисус не може да бъде със сигурност причислен към нито една от тези групи, тъй като очевидно отказвал робски да се подчинява на каквито и да е закони. Неговото правило било: „Правилно действие в правилен момент.“ Голямото пространствено разстояние до Индия в течение на вековете значително увеличила духовната яма между духовните бащи, приели принципите на будистката философия, и останалите в Израел техни братя. По този начин Иисус може да бъде смятан за „реформатор“, който е изпратен, за да възстанови единството на вярата сред „заблудените овце“ и да ги подкрепи духовно в борбата им срещу римските завоеватели, садукеите, фарисеите и ортодоксалните евреи.
Иисус е пратеникът, който е очакван страстно в обърканата ситуация, затова Йоан и двама от изпратените ученици питат: „…Тили си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“ (Матея 11:3)
Йоан Кръстител бил пророк на назаряните, а в Галилея бил наречен „Спасител“. Във Флавий Йосиф четем следно за него: „Той бил почтен човек, който запалил евреите за обучение в добродетел, за подчинени на Господа и за приемане на Кръщението (!). Тогава Кръщението от Бога, казвал той, ще бъде приятно, тъй като то ще бъде за изцеление на тялото, но не и за опрощаване на греховете. Душата може да бъде предварително опростена с праведен живот. Около Йоан се събирали мнозина, които се дивели на думите му…“
Ритуалното гмуркане във водата води произхода си от Индия и се практикува от индусите и до днес със същото отдаване, както и преди хиляди години — традиция, която е толкова древна, колкото и самото „тайно знание“. В Палестина с есейското къпане в росата започна отделяне от догмите на еврейското предание, преди всичко на кръвната жертва, което почива на приемането, че може да се постигне опрощение на греховете предимно чрез проливане на кръв. Церемониалното измиване, от една страна, трябва да символизира освобождаването от всичко земно, от друга, прераждането на духа в ново „чисто“ тяло.
Във втората книга на законите на Ману, в която се говори за сакраментите, е записано правилото новороденото, преди да му се отреже пъпната връв, да се полее със светена вода. След това трябва да му погали езичето със златна лъжичка със сол, мед и рафинирано масло под постоянната рецитация на свещени молитви.
В Атарведа Пасус научава: „Който не е пречистен при раждането си с водата на Ганг, над който са изречени свещените заклинания, ще бъде подложен на толкова преобразувания, колкото е преживял в годините на нечистота.“ Под това се разбира прераждането след смъртта в друго тяло (наказателна инкарнация).
При Кръщението на Йоан ритуалът прилича на израз на принадлежност към определена общност, която отличава членовете си от външните чрез изпълняване на определени култови предписания. Това обяснява защо назаряните са собствена, произлязла от мистериите на определено учение, секта. Нелегалните секти винаги са били подложени на недоверието и преследването на властващата сила. Това се случило и на ап. Павел, който бил обвинен от Тертил пред управителя на града Феликс, че е подстрекател на бунтове: „… и че е водач на назорейската ерес.“ (Деяния на светите апостоли 24:5)
Според Плиний Стари и Йосиф назорейската секта е съществувала поне 150 години преди Христос край бреговете на Йордан и на източния бряг на Мъртво море. На привържениците й било разрешено да оставят дълги косите си. Вероятно затова те, подобно на индуските монаси, йоги и аскети, никога не са се подстригвали. Йоан Кръстител е представен с дълги коси и „носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си.“ (Матея 3:4) От римския патриций Лентулий в едно писмо до Сената съществува описание на Иисус. В този апокрифен разказ косите на Христос са описани като „къдрави и веещи се на вятъра“ над раменете му и той имал „път в средата на главата като назореите“.
75
J. М Robertson: Die Evangelienmythen. Jena 1910, S. 51 ff. : 77 Judische Altertumer XVIII, 5, 2