Част от текстовете са тайнопис. Постоянно се говори за „новия съюз“ (което Мартин Лутер превел по-късно като „Новия завет“) и за загадъчния „учител по справедливост“.
В „Естествена история“ Плиний Стари споменава манастир, който видял малко по на север от Енгеди на западния бряг на Мъртво море. Той го нарича манастира на есеите. Плиний описва обитателите му по следния начин: „Самотен и странен народ, без жени, отказал се от любовта и водещ живот без пари сред палмите.“ (V, 17)
На по-малко от 1000 метра от пещерата, в която са намерени първите свитъци, се намират руини, които още от древността носят името „Хирбет Кумран“ — „руините на Кумран“. Те били смятани за останки от древноримска плантация. Първите разкопки там започват чак през 1951 г. под ръководството на Ланкастър Хардинг от йорданската служба за древни останки и отец Ролан де Во, ръководител на теологичния институт надоминиканците в Йерусалим. Откритията им надвишили всички очаквания — манастирът е Кумран, в който са написани откритите свитъци. За пет години били извадени на бял свят голямо селище, оградено с крепостна стена, квадратна постройка, много спомагателни сгради, голяма столова, ритуални бани, тринадесет цистерни и сложна система от водопроводи. Намерени били гробище с тринадесет гроба, в които били погребани само мъже, и помещение за писане с каменни маси и издялани мастилници, където вероятно са били написани по-голямата част от ръкописите от съседните пещери.
Днес се знае, че манастирът е бил обитаван още през VIII в. пр.н.е., бил е изоставен по времето на вавилонското изгнание и е заселен отново чак през II пр.н.е. (около 175 г.).
За начина на живот на монасите Йосиф Флавий пише: „Те презирали богатството. Ценна при тях била общността на духа, така че никой нямал повече от другите. Имало правило всеки, който влезе в сектата, да даде състоянието си на общината и по този начин не се познава нито бедността, нито несъразмерното богатство, а Всички разполагат като братя с имуществото на отделните членове. Маслото смятали за украшение, а ако някой бил помазан въпреки волята му, то той изтривал тялото си. Защото притежаването на чиста кожа е също толкова почетно, както и да се движиш навсякъде в бели дрехи.“78
В това описание на есеите ясно се вижда връзката с будистките правила и заповедите на Иисус. Будистките монаси не притежавали нищо друго освен дрехите си и някои дреболии. Иисус също водел живот на непритежаващ нищо странстващ проповедник. Той изисквал от учениците си да напуснат семейството и състоянието си. Будисткото монашеско правило изисквало при присъединяването чрез „акта на излизането“ да напуснат семейството и дома, символ на начина на живот на миряните, и да влязат в кастата на странстващите монаси, за да медитират освободени от всичко земно за учението и постепенно да се откажат от страстите, Иисус казва: „По-лесно камила (въже от камилска вълна!) ще мине през иглено ухо, нежели богат да влезе в царството Божие.“ (Матея 19:24)
Друг пример за освобождаването от земните грижи е следният разказ от евангелията: „Тогава един книжник се приближи до него и Му рече: Учителю, ще вървя след тебе, където и да идеш.
А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а син Человеческий няма, де глава да подслони.“ (Матея 8:19–20.