Интересна е и есейската забрана да се помазва тялото, за което още Буда предупреждава учениците си, понеже по този начин се отдава прекалено внимание тялото и се стимулира егото. Назаряните, изглежда, са били напълно изключени от това правило.
Есеите носели бели одежди. За просветителите от XVIII в. разпъването на кръста и възкресението били ловка инсценировка на есеите, защото момъкът, който жените видели до празния гроб, и който им съобщил за възкресението, очевидно поради белите си одежди е бил есей. Така в последния век се появи обяснението, че Иисус е син на есей, на когото Мария се отдала в екстаз. Детето било дадено на ордена, което по разказите на Йосиф е било обичайна практика на есеите.79
Още през 1831 г. градският викарий на Щутгарт и репетент на манастира в Тюбинген Аугуст фридирих Гфрьорер казва: „Християнската църква произхожда от есейската общност, като доразвила нейните идеи. Нейната организация би била невъзможна без правилата на есеите.“
Някои филолози смятат, че името всей означава „кръстител“. Други откриват произхода и от сирийското „пазеп“ — „щастливите“, или от асирийското „асая“, която също както и гръцката дума тера-_певт_ означава „лекар“, „лечител“. Някои от монасите, които с фанатична изключителност се отдавали на упражненията по молитва и покаяние, били способни на удивителни свръхестествени неща. Манастирът на есеите се намирал близо до Йерихон сред хълмовете западно от Мъртво море, в област, която била известна още от времената на пророците Илия и Елиша със своя умерен и здравословен климат. Това е единственият район на Палестина, в който през цялата година е толкова топло, че свободно може да се практикуват упражнения, подобни на тези на йогите. Мистичните дарби, за които говорели есеите, са същите свръхестествени сили, които владеели учениците на Кундалини-йогите в Индия. Към тях принадлежали ясновидството, предсказателството, лекуването с ръка и възкресението на умрели.
Това, че есеите, които по численост били равни на садукеите и фарисеите (Йосиф оценява броя им на 4000), никъде не се споменава в Новия завет, говори за определен замисъл.
По чисто географско положение Иисус не е могъл да прескочи манастира на Кумран. Мястото край река Йордан, където чрез ритуалното кръщение от Йоан влязъл в общността на умерените назаряни, е само на седем километра и се вижда от манастира с просто око. Само който със собствените си очи види пейзажа около планинската пустиня, ще му стане ясно логичната връзка между мястото на кръщението и Кумран. Хълмът, който според традицията е мястото, на което Христос след кръщението бил изкушавай от дявола (Лука 4:1–13) и е на видима дистанция (около 15 км). Йоан живеел в пустинята, може би в пещерите на Кумран, и веднага след кръщението Иисус се отправил натам, за да пости четиридесет дни в пустошта. Във всеки случай жителите на Кумран наричали в съчиненията си местността „пустинята“. По това време „Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушавай от сатаната; беше със зверовете; и ангелите Му служеха“ (Марко 1:13). Посланик означава същото като ангел, а есеите имали много добре развито учение за ангелите, което било пазено в строга тайна. Ако Иисус прекарал „послушничеството“ си в една пещера извън Кумран, то ангелите са свръзките с манастира!
Йосиф пише в главата за есеите: „Който иска да бъде приет в сектата, не получава веднага достъп, а първо трябва да бъде възпитаван една година в начина на живот на членовете, след като са получили малка брадва, препаска около кръста и бяла пребрадка. Ако е издържал изпита, той правел крачка напред към братството — участва в пречистващото кръщение с вода, но все още не е допускан до общото хранене.“80
Същото виждаме и в Тибет. Пред обикновения монах да бъде посветен в лама (т.е. „по-висш“), той трябва да завърши редица обучения и изпити. От него се иска известно време да бъде далеч от общността и да се отдава напълно необезпокояван на медитацията. Манастирът Хемис в Ладах, като всички останали ламаистки манстири, има за тази цел още една по-малка сграда, която се намира на около пет километра от основната в подножието на по-висок хълм. На потънали в медититация монаси се носи от специални пратеници храна само два пъти на ден.
През 31 пр.н.е. земетресение разрушило цялото селище на Кумран. Следите от пукнатини могат и днес да се видят, на някои места разликата в нивата на пода е почти половин метър. След земетресението Кумран останал необитаем 30 години, чак след новата ера манастирът бил населен с нов дух.