Освен гробовете на монасите около манастира са открити заровените останки на животни — кости от овце, кози, крави, телете и агнета, които били погребани в глинени съдове. Може да се приеме, че макар есеите са употребявали животински продукти, не са ги убивали, защото смятали убийството за върховно престъпление. Монасите се занимавали със земеделие, многобройните открити ядки от фурми свидетелстват за наличието на палмова плантация, в чиито сенки според Плиний Стари есеите „прекарвали времето си.“ Филон разказва за големия интерес на общността към пчеларството — спомнете си храната на Кръстителя.
От откритите около 400 монети може много добре да се опише развитието на селището. Една група от тях е от времето, когато Архелей заменил баща си Ирод на трона. Дупката в хронологията на монетите говори за това, че манастирът е бил заселен отново едва по времето на управлението на Архелей. Причината защо членовете били толкова време далеч от центъра на общността си, очевидно е тази, че Ирод можел да следи и преследва всички есейски секти от зимния си дворец. След смъртта на Ирод есеите се върнали и започнали възстановяването на манастира. Кумран бил населен до началото на еврейско-римската война през 68 г. пр.н.е. Цялата местност показва следи от насилствено разрушение — слоят пепел говори за това, че манастирът е станал жертва на пожар.
Учението на кумранските есеи
Есеите от общността на Кумран според техните съчинения нямат собствено име. Те се наричали „свещената общност“, „бедняците“, „богоизбраните“, „хора на истината“ или най-често „синове на светлината“. Наистина есеите строго изпълнявали изискванията на еврейския закон, но в някои части се отклонявали толкова силно от него, че човек трябва да се запита, дали общността от Кумран може да се нарече еврейска секта.
Според записаните благодарствени песни есеите искали да възвестят „на бедните благата вест (евангелиум) за Божията милост“ и да бъдат „пратеници на добрата вест“. Обектът на молитвите им в посока на зората и на изгряващото слънце, Флавий Йосиф разказва, че есеите, „преди да изгрее слънцето, не казвали нищо нечисто и отпращали древни молитви към слънцето…“
Това обяснение показва ясно, че слънцето при есеите било разглеждано като символ на божественост. Един кумрански псалм прави това още по-ясно, като говори на Господа: „… Ти ще ми се явиш призори като истинската зора“ и „… Ти ще ми откриеш силата си призори.“
Според „правилата на сектата“ вярващият бил задължаван да казва утринна и вечерна молитва. Точно същият ритуал бил практикуван от привържениците на браминистично образованите питагорейци на остров Крит. Посоката „изток“ и символът „слънце“ ни напомнят за храма на слънцето в Кашмир.
Удивителен факт е, че есеите не използвали календара по йерусалимското храмово правило, който бил по същество лунен календар, а са имали собствено отчитане на времето. Те се ориентирали по по-неточен календар, който бил популярен в Индия от времето на браминското владичество. Слънчевият календар бил въведен в цялата Римска империя чак от Рай Юлий Цезар, който обаче не е приет от евреите и до ден-днешен. Спорен кумранският календар празниците на религиозната година, за разлика от официалната, били винаги в един и същи ден от седмицата.81
Разделението на годината на четири сезона в никакъв случай не е с еврейски произход. Гръцката античност дълго време познавала само два или три сезона, докато Питагор не донесъл от Индия новото деление на времето.
Друго учение на есеите позволява да се видят духовната основа и първоначалният произход на есейската философия. Те вярвали, както и индийските мъдреци и гръцките философи във вечния живот, — т е. в това, че духът преживява и надживява временния си затвор — тялото. Учението за възкресението като нов елемент на учението е въведено едва от Христос. Той говори за възкръсването на мъртвите, без да намеква изрично за възкресението на плътта. Има предвид не непременно възкресението на тялото, а по-скоро чистото учение за реинкарнацията, което като „самсара“ в Упанишадите станало основа на всички индийски религиозни учения. Преди есеите учението за прераждането на душата в ново тяло е било познато на питагорейците, орфиците, Емпедокъл и Платон. Учението за прераждането минало през гностиците и някои неарабски секти на исляма на Запад в теософията и антропософията.
Още през миналия век някои учени82 посочиха влиянието на будизма върху ученията на есеите. Някои учени виждат в тях връзката между равините, гностиците, платониците и питагорейците от една страна, и зороастриците и будистите, от друга, предполагат, че есейската и лечителската религия възникнали, когато будизмът се претопил в семитския монотеизъм по същия начин, както станало в Китай с философията на таоизма и конфуцианството и в Япония с религията шинто.
81
Еврейската година има 12 месеца с редуващи се 29 или 30 дни, това са 50,5 седмици с по 7 дни. За изравняване на фактическата година трябва в течение на 19 години седем пъти да се вмъква 13 месец,
82
A. Hilgenfeld: Zeitschrift r. wissenschftl. Theologie (1860 — 1862), Bauer: Essener. In: Pauli-Wissowa, Suppl. Bd. IV, Sp. 426 f