Будистите носели бели дрехи като есеите и ранните християни. Католическите учени били силно изненадани от необикновената прилика между ритуалите и ученията на тибетския будизъм и тези на католическата църква. Облеклото на тибетските лами прилича не само на тържествените одежди на католическите свещеници, но и в детайли на изрисуваните по стенописите облекла на апостолите и първите християни. Йерархичното изграждане на тибетските и римокатолическите религиозни ордени показва голяма прилика. Будистите също говорят за застъпничеств и молитви, дават милостиня и жертвоприношения, в двете религии/монасите дават обет за бедност целомъдрие и покорство. Будистите използвали светена вода и при богослуженията си пеели, литургията им била близка до тази на Източноправославната църква. От будизма аурата влязла в Католическата църква като ореол на светец в християнската иконография.
Църковният учител Иероним и историкът Еузебий разказват, че християнските манастири изхождали от лечителите в Александрия. Наистина трите ранга на християнското духовенство — епископ, презвитер и дякон — отговарят на йерархията на монасите лечители. Епифаний нарича първите християни терапевти и йесияни (вероятно изопачено от есеи). Най-висшата степен на първохристиянския път била тази на лечителя, а няколко години след разпятието на Христа били избрани седем дякона. И този термин е от манастирския живот на лечителите.
Християните празнували Деня на Бога в неделя, докато евреите празнували шабат в събота. В шабат в храма се носели месо, вино и брашно, а свещениците си присвоявали част от тях. Очевидно е откъде идва враждата на свещениците към есеите — есейският култ бил заплаха за основния им източник на доходи. Това, изглежда, било и най-важната причина за заговора им срещу Христос, защото като водач на назорейско-есейското движение той проповядвал учение, което правело излишни фарисеите. Те били принудени да го убият, за да осигурят средствата си за живот.
Филон споменава, че еврейските мистици били подобни на индийските философи, които също така отричали кръвната жертва.
Есеите като индийското учение за кармата имали теория за предопределението. Те живеели със съзнанието за края на времето и очаквали началото на Божието царство в най-близко бъдеще.
Въпреки многобройните паралели между Иисус и есеите трябва да се направят ясни разликите. Евангелията разказват, че Христос употребявал месо и вино. Той израснал в есейска област и повечето от учениците му били есеи. Макар че послушничеството му, изглежда, било в есейски манастир, очевидно по-късно скъсал със закостенелите ритуали на есеите, тъй като, подобно на Буда, петстотин години по-рано смятал, че спазването на сурови правила и наредби не служи за постигане на избавлението. С тази крачка Иисус създал нов толерантен клон на есейско-назорейската религия, която прегръща обикновените хора, които не водели аскетичен живот. Той имал по-свободно отношение към Тората и Закона: „слушали сте, че бе казано на древните… Аз пък ви казвам…“ (Матея 5:21–22) Според еврейския закон нарушителят на шабат трябвало да умре. Книгата на Дамаск от Кумран забранява да се убиват нарушителите на шабат и Иисус казва: „защото Син Човеческий е господар и на съботата.“ (Матея 12:8)
Въпросът за любовта към врага е основното, което разделя Иисус от есеите. За разлика от него есеите мразят враговете си. Хората от Кумран изобщо поставят особена тежест върху отделянето си от света и поддържали определено елитарно съзнание. Иисус пък търсел контакт да опрости греховете на онези, които изглеждали заблудени, и особено наблягал на това, че е „изпратен при заблудените овце на Израил“, обръщал се изрично срещу егоизма и претенциите за единствена църковна институция.
Ясна разлика има и в употребата на масло или миро. Иисус бил „миропомазаният“ (Христос), и то в смисъл на титла или отличие, която го отделяла от есеите. В античните магически текстове мирото имало магическа сила, което спирало демоните и предпазвало хората от тях, то лекувало и изгонвало болестите на душата и тялото. От друга страна, помазването се смятало като вид запечатване, чрез която божеството уверявало привържениците си, които били под нейна защита. Целзий разказва, че орфическите гностици притежавали печат, който правел този, който го получел, „Син на Отеца“: „Помазан съм с бяло миро от дървото на живота.“83
83
Cp. Emile Buronuof: Le Buddhisme en Occident. In Revue des Deux Mondes, 1888. Origenes: Contra Celsum 6,27