В апокрифното евангелие на Филип четем: „Дървото на живота е в средата на рая, и маслиновото дърво, от което се прави мирото (крисма), от него е възкресението.“84
Ако на това място се помисли за прераждането на духа в ново тяло, то става ясно какъв решаващ нов елемент внесъл Иисус като „миропомазан“ в ученията на различните есейски секти. Както разказва Иреней, помазването било „церемония на Спасението“ за „завършените“, която била оценявана значително по-високо от кръщението. Ние знаем, че помазването било предимно по главата и челото, често във формата на кръст. Традицията на това помазване има своя корен в Индия, където и днес аскетите (садхите) се разпознават по хоризонтална или вертикална линия, която прекарвали с пръст по челото със смес от масло и свещена пепел (вибхути).
Буда и Христос — едно сравнение
Богът на семитските племена, казано просто, е кръвожаден, отмъстителен бог. Еврейският Йехова е ужасяващ владетел, който царува в небето и наказва избрания си народ, когато нарушава заповедите и претенциите му.
Философията на проповедта, която според евангелията Христос произнесъл на планината, показва съвсем друг Бог. Посланието на Иисус е послание на любовта, на опрощението и помирението — обичай ближния си като себе си. Ако те ударят по дясната буза, дай им и лявата. Не можем да си помислим за по-голямо противоречие с възгледите на Вехтия завет. В никоя религия или морална философия от източното Средиземноморие няма такава великодушна милост като тази, която проповядва Иисус. Откъде знае истините от проповедта от планината? Отговор на този въпрос може да се намери може би в ранните дохристиянски съчинения като „Лалавистара“, която от древноиндииската литература показва най-големи паралели с преданията от евангелията. „Лалавистара“ е написана на сан-скрит биография на Буда, възникнала около Сарвастивадините. Най-древните хинаянски части от книгата са от трети век пр.н.е., докато съществуваща днес версия е от първи век пр.н.е. и е приета в канона на Махаяна на събора в Харан през I в. сл.н.е. — няколко години преди съставянето на Новия завет.
В „Лалавистара“ Буда казва: Познаването на истината, постигането на нирвана, е най-голямата благодат. С любовта може да се победи омразата, с праведна обич се побеждава злото… Не казвай лоши думи за ближния си, за да не ти отговори по същия начин.
Един търговец от Сунапаорта помолил Просветения да го поучи. „Хората са изпълнени с насилие. Ако те обидят, какво ще направиш?“ Търговецът свил рамене: „Няма да им отговоря.“ „А ако те ударят?“ „И тогава няма да им отговоря.“ „А ако те убият?“ Търговецът отговорил: „Смъртта, учителю, не е страшна. Някои даже я желаят.“
По същия начин Христос предупреждава учениците си: „Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.“ Буда казва на любимия си ученик Ананда: „Вярвай в мен, Ананда! На всички, които повярват в мен, ще бъде отредена голяма радост.“ По същия начин Христос заостря вниманието на учениците си, които вярват в него и не се колебаят във вярата си. В една друга случка Буда описва даването на милостиня като „посято върху добра почва семе, което ще даде плодове в изобилие“.
Буда казва още: „Храната, която ядете, не може да развали човека, но разрушаването на живот, убийството, кражбата, лъжата и прелюбодейството и даже мислите може да разврати хората.“
„Един човек заровил съкровище в дълбока пещера. Това скрито съкровище не му носи полза. Съкровището от любовта към ближния, от набожност и умереност е съкровище, което никой крадец не може да открадне.“
„Ако небето падне върху земята, то ще погълне и унищожи света и тогава, Ананда, думите на Буда ще бъдат верни.“
На друго място Просветеният се описва като един от „пастирите с много власт“, който бил призван да води онези, които са тръгнали към пропастта. Всички тези думи на Буда показват големи паралели в Христовото учение. Може би е познавал афоризмите в „Лалавистара“?
Йоан Кръстител кръщавал в устието на Йордан в Мъртво море, съвсем близко до място, където живеели есеите и където през 1947 г. са открити свитъците. Йоан призовавал хората да признаят греховете си и да се кръстят във водите на Йордан. След кръщението си Иисус отишъл в пустинята, където дяволът се опитал да го изкуши. Петстотин години по-рано същото опитал Мара, изкусителят, с Буда, както разказва „Лалавистра“. Мара предложил на празнуващия медитиращ Буда примамливи ястия и му показал богатствата на света, но Сидхарта обърнал гръб на предложенията на дявола. Подобна история има за Заратустра и източната легенда влиза в биографиите на християнските светци.