Заповедта на Иисус била да излязат от дома и да проповядват благата вест сред народа на йзраил. Подобно на индийските санаи учениците му не носели със себе си злато и сребро и не притежавали втори чифт обувки или дрехи. Петстотин години преди Иисус Буда казал на първите си ученици, тридесет благородници, почти същите думи: „Следвайте ме!“ Учениците отдали всичко и Петър и синовете Завойски го последвали.
Като Иисус Буда учел на равенство. Един слепец не може да види слепеца, казал веднъж. Подобна притча има и за Буда: „Ако слепите се наредят в една редица, най-предният не вижда нищо и последният не вижда нищо!“ Притчата за заблудения син също се среща в будистката литература. Други подобни притчи има и в дохристиянските индуистки предания, като например прочутите думи за вярата, която може да премести планина. Кришна преместил хълма Говердан, за да спаси жителите му от гнева на бога, а маймунобогьт Хануман в епоса „Рамаяна“ занесъл планина на остров Шри Ланка. В старозаветното предание никога не се я появявала подобна картина.
На Буда са приписвани многобройни чудеса, както прави Христос в Новия завет. В град Ямбунада учителят и учениците му били поканени на сватба. Светите мъже яли богато, но ястията не свършвали, а се увеличавали и макар че идвали още и още гости, храната стигнала за огромното събрание.
Като Иисус Буда бил смятан както за човек, така и за бог. Преди слизането си в света на хората Буда съществувал като духовно същество сред божествата на спиритуалния свят и напуснал по собствена воля за благото и за спасението на всички същества, за да се роди по чудодеен начин като човек. Ангелите го възвестили като спасител на света и пророкували на майка му: „Ще имаш радост, царице Мая, радвай се и бъди щастлива, защото това дете, което ти роди, е свещено!“ По подобен начин богобоязливият Симеон предсказал изпращането на Месията. Малко преди смъртта си Асите отишъл при новороденото дете, взел го в ръцете си и предвещал: „Това дете е несравнимо, най-големият сред хората. Детето ще постигне най-високата степен на просветление, ще познае висшата воля и ще задвижи колелото на учението. Ще има състрадание за усилията на хората. Учението му ще разпростре над целия свят.“
Симеон, като поел Младенеца в ръце, казал: „сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото видяха очите ми Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“ (Лука 2:29–32)
Скептичните учени също споделят възгледа, че този мотив е зает директно от будизма.
Принц Сидхарта бил запознат още в училище с всички писмена. По време на един излет той изчезнал и след това намерен в дълбока медитация. Аналогиите с дванадесетгодишния Иисус, който бил открит в умна дискусия с книжовниците в храма, са толкова очевидни, за да бъдат отричани.
На около тридесет години, на същата възраст като библейския Иисус, Буда започнал проповедническата си дейност. Подобно на Христос Буда обикалял с учениците си в доброволно избрана бедност и общувал с тях с аксиоми, картини и притчи. Той също имал дванадесет ученици и първите му привърженици са двама братя. Първите спътници на Буда били под една смокиня, когато ги повикал. Просветлението му дошло също под смокиново дърво. То е най-важният символ в будизма за стремежа към просветление. Иисус също намерил единия си ученик, Натанаил, под едно смокиново дърво. Двамата — Буда и библейският Христос, имат по един любим ученик и един, който ги предава. За разлика от Иисус предателството на противника на Буда Девадата нямало трагичен край.
Така настървено, както Иисус напада фарисеите, Буда критикува формализираното и ритуализирано законодателство на ортодоксалната жреческа каста на браманите. „Като издънки на търговията жреците плетат мрежите си от закони и са винаги там, където се отглежда злото.“ По подобен начин Иисус говори за фарисеите: „връзват времена тежки и мъчни за носене и ги турят на плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат, и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си.“ (Матея 23:4–5) По същия начин, както Буда кори браманите, Иисус демаскира подлите фарисеи: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и всяка нечистотия.“ (Матея 23:27)