Обобщил съм най-важните моменти от текста след превод от френски.
След кратко въведение лаконично се обрисува историята на народа на Израел и живота на Мойсей. След това се разказва как вечният Бог решава да приеме човешки вид, „за да покаже с примера си как да се достигне до духовна чистота и да освободи душата си от грубата обвивка, за да достигне съвършенството, с което ще влезе В небесното царство, където царува вечно щастие“.
В далечния Израел се ражда божествено дете, на което било дадено името Иса.3 През четиринадесетата си година детето заедно с търговци пристига в областта на Синдх (Инд), „и се установил в Ария, обичаната от Бога страна, където възнамерявал да се усъвършенства и да изучава законите на великия Буда“. Младият Иса пътувал през Петоречието (Пенджаб)4, установил се за кратко при „подведените джайни“ (джайнизъм)5, заминал след това за Ярганат, „където му бил оказан радостен прием от белите жреци на Брама“. Там Иса изучил четенето и тълкуването на Ведите. С обучението на нисшата каста на шудрите той предизвикал гнева на брамините, защото по този начин се застрашавали ръководната им позиция и властта им. След шест години в Ярганат, Раджагриха, Бенарес и други свещени градове Иса трябвало да бяга от гнева на брамините, тъй като учел, че разделението на хората на касти не е богоугодно.
Удивителни в записките на Нотович са многобройните съвпадения с евангелските текстове, които, поне в цитатите, дават по-ясна характеристика на Иисус. Той се обръща срещу кастовата система, която отнема човешките права на по-долните касти, със следните думи: „Богът-Баща не прави разлика между децата си, които обича еднакво“. А срещу тъпото и нечовешко придържане към буквата на закона казва, „че законът е да се покаже пътят на човека“. А слабите утешава: „Вечният съдия и вечният дух, които образуват единната и неделима световна душа, ще бъдат строги към тези, които си присвояват правото.“ Когато жреците изискват от Иса да сътвори чудеса, за да докаже всемогьществото на своя бог, той им отвръща: „Чудесата на нашия Бог се изпълняват от първия ден, те стават всеки ден и във всеки момент. Онзи, който не ги вижда, е лишен от най-хубавата дарба в неговия живот.“ А когато поставя под съмнение авторитета на жреците, той се защищава по следния начин: „Докато хората са нямали жреци, те се управлявали от естественото право и са запазили чистотата на душите си. Душите им били при Бога. За да разговарят с Отеца, не им трябвала помощта на някакви кумири или животни, нито пък огън, както правите. Вие твърдите, че трябва да се молим на Слънцето, на демона на Доброто и на демона на Злото. Но аз ви казвам: вашето учение е отвратително, защото слънцето свети не поради себе си, а по волята на невидимия Творец, който го е създал и повелил да изгрява през деня и осветява работата на хората.“
Иса преминал Хималаите и отишъл в Непал, където се отдал шест години на изучаването на будистките книги. Учението, което проповядвал, било просто и ясно, насочено преди всичко към потиснатите и слабите, на които открил фалша на жреците. Накрая като странстващ проповедник преминал през различни страни на път на запад, а славата му го изпреварвала. В Персия също се изправил срещу жреците, които го изгонили през една нощ, надявайки се, че ще стане жертва на зверовете. Провидението обаче довело Иса невредим в Палестина, където мъдреците го разпитвали: „Кой си ти и откъде си дошъл при нас? Не сме чували преди нищо за тебе и не знаем името ти!“
„Аз съм израелтянин — отговорил Иса — и в деня на моето рождение видях стените на Йерусалим и чух риданията на моите братя, доведени в робство, и плачовете на моите сестри в пустинята. И душата ми ме заболя, когато чух, че моите братя са забравили истинския Бог. Като дете напуснах бащиния дом, за да бъда сред други народи. Но след като разбрах, че моите братя са подложени на големи мъки, се върнах в страната, обитавана от моите родители, за да припомня на моите братя вярата на предците им, която ни зове към търпение на земята, за да можем да получим горе съвършеното и висше щастие.“
5
Джайнизъм — древноиндийска религия, тясно свързана с будизма, но по-аскетична от нея. В днешната си форма е организирана от Махавира, съвременник на Буда.