Така, както Буда отрича кръвната жертва на браманите, Иисус говори срещу кръвната дан на евреите и се обявява срещу всяко формализиране.
Въпреки всички опити да се скрие истинският произход на ученията на Христос и въпреки строгото канонизиране на евангелията в Новия завет могат да се намерят повече от сто текста, за които може да се докаже, че коренът им е в древната будистка традиция.
Будистко мисловно богатство в ученията на Иисус
Паралелите между етиката на Иисус и на Буда са общоизвестни. Двамата забраняват убийството, кражбата, лъжата и прелюбодейството. Двамата учат да се уважават възрастните. Двамата искат да победят злото чрез доброта, проповядват любов към врага и славят миролюбието на сърцето. Те съветват да не се трупат прекомерни богатства на земята и дават предимство на милостта към жертвата. Подобията са многобройни, а има текстове, които буквално се припокриват. Христос като Буда наричал себе си „Син Човечески“. Иисус носел прозвището „светлината на света“, Буда — „окото на света“ и „несравнима светлина“. Себеразбирането на Буда малко се различава от това на библейския Иисус. „Аз познавам Божието и небесното царство и пътя, който води натам. Познавам го като този, който влезе в брахмалока (небесното царство) и е роден там.“ Това звучи като обещанията на Иисус в евангелието на Йоана: „Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.“ (Йоан 5:24) Или: „Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.“ (Йоан 5:25) Буда говорил на учениците си: „Онези, които имат уши, да чуват, да слушат.“ С чудесата си излекувал болни, карал слепци да проглеждат, глухи да чуват, сакати да прохождат. Минавал през придошлия Ганг като Иисус през морето, учениците на Христос правят чудеса, също както и предшествениците им — учениците на Буда. Веднъж Буда се приближил до бреговете на една река. От отсрещния бряг пеша през водата дошъл ученик, тъй като не намерил лодка. По същия начин Петър тръгнал към крачещия по водата Иисус, но започнал да потъва, щом намалявала вярата му, както и ученика на Буда, когато излизал от медитация. Само подкрепата на Иисус спасила Петър. Същото се случило и на ученика на Буда. Хората, които видели това, били смаяни, а Буда казал: „Вярата ни води през прилива. Мъдростта ни води на другия бряг.“ Тъй като представата за ходенето по водата било напълно непознато сред евреите, а в Индия било широко разпространено, то Новият завет вероятно е заимствал тези истории оттам.
Като Иисус Буда отричал тези чудеса само тогава, когато служели само за задоволяване на страстта на хората към сензации. Буда казал на йогата, който прекарал двадесет и пет години в това, да върви по реката, без да измокри краката си: „Наистина ли си пропилял времето си само с това? Трябвало е само да дадеш една монета на лодкаря и той щеше да те преведе с лодката си.“ По-късно в махаяна-будизма тези предания за чудеса изиграли подобна голяма роля както в християнството. Навсякъде хората по-лесно се впечатляват от магията, чудесата и външните признаци, отколкото от трудно разбираеми духовни истини.
Тук искам да покажа едно удивително съвпадение между по-древните индийски източници и Новия завет — притчата за „бедната вдовица“. В будисткия вариант богатите хора давали ценни дарове по време на религиозна церемония. Една бедна вдовица не притежавала нищо друго освен две малки монети, които дала с радост. Свещеникът забелязал жертвата й и похвалил постъпката й, без да обърне внимание на другите дарения. И тук е паралелът с Евангелието на Марко: „И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.“ (Марко 12:41–44) Абстрахирайки се от съвпаденията на главната тема, в очи се набиват следните особености — в двата случая става дума за вдовица, в двата случая се жертва в храма заедно с богатите, дава се всичко, което притежават, а именно две монети, и двете са похвалени от един присъстващ, който оценява жеста им по-високо от даровете на богатите. Едва ли може да се отрече, че библейският текст е заел древната будистка история.