Ако Христос е водил богоугоден в ортодоксално-еврейския смисъл живот или ако е бил равин, той поради напредналата си възраст би трябвало да е женен. Матей твърди без съмнение, че Иисус не е бил женен (19:12).
Иисус би могъл да бъде освен това обрязан, защото обрязване-то е безусловно необходимо за всеки евреин, защото то се смятало за връзка и печат на съюза между Йехова и Авраам.86 На вечерята на Пасха можели да присъстват само обрязани, необрязани не можели да пристъпят прага на Божията светиня.87 Който се противопоставял на обрязването, се смятал за еретик и „тая душа трябва да се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.“ (Битие 17:14) Евангелските разкази не споменават нищо затова, че Иисус наистина е бил обрязан. В Лука 1:59 все пак се казва, че осемдневният Иисус трябва според традицията да бъде обрязан. Никъде нищо не се казва, че Христос действително е бил обрязан.
Апокрифното евангелие на Тома разказва за следното отношение на Иисус към обрязването: „Учениците Му рекоха: обрязването полезно ли е или не? И той им рече: вашият (небесен) Отец би ли ви родил от майка ви обрязани? Но истинското обрязване на духа носи полза.“ (Логион 53)88
Известно е, че и есеите признавали само „духовното обрязване“, а не телесното отстраняване на кожичката на главата на пениса. Въз основа на това ап. Павел, който бил решителен противник на обрязването, успял да прокара искането си за отмяна на заповедта за обрязване на апостолическия консил.
Наследниците на есеите и назаряните
От борбите за власт между много павликянски, гностични и еврейско-християнски групи в първите векове след новата ера победител излязла йерархично организираната, създадена от Павел римска църква, след като император Константин през 313 г. станал християнин. Три века по-късно от юг нахлула със сила нова вяра — ислямът, който в продължение на няколко години успял да спечели по-голямата част от населението на Предна Азия. Но какво станало с групите, които не се подчинили на диктата на папата и римския император, респективно на византийския — есеите и назаряните, ебио-нитите (евреите-християни), гностиците, манихейците и неоплатонианците? Изчезнали ли са, или са преминали към католическата църква или исляма?
И до днес в планините на Мала Азия, Сирия и Кюрдистан има много народностни групи, племена и секти, които се смятат от ортодоксалния ислям за подстрекатели и еретици. Те се наричат с общото наименование алевити89, тъй като във религиозните им представи централна роля играе Али, племенникът и зет на пророка Мохамед. Към алевитите принадлежат бекташите в Анадол, нусаирите в крайбрежните планини на Сирия, чието име според някои учени произхожда от назаряните или назорейците, респективно от насара или насранй за първите палестински християни.90 Освен тези алевитски групи известни са още друзите в планините на Ливан и гонените от мюсюлманите като почитатели на дявола язиди (йезиди) в Кюрдистан. До най-ново време учените и аматьорите не знаеха почти нищо за религията на племена, които се преструват на правоверни мюсюлмани, защото посветените в тайните на вярата се задължавали в мълчание под заплахата от по-строги санкции. Едва наскоро някои от тези групи, преди всичко алевитите в Турция91, се отвориха за външния свят и разкриха една прастара религия, в която са смесени средиземноморско-близкоизточната философия с древноеврейските, дохристиянските и гностичните представи. Тя има ясни паралели с есеите, назаряните, лечителите, както и с религиозния живот и мислене на древна Индия. Типично за всички тези секти е разчленяването на общността на непосветени (миряни) и посветени (монаси), които също са йерархично подредени в три нива. В Анадола живеят или се местят от място на място монасите, принадлежащи към безбрачния клон на ордена бекташите. В обществото могат да се приемат и да вземат участие в джема92 и жени, които имат повече права от мюсюлманските жени. Джем е най-голямата църковна церемония, която се провежда в домовете на духовенството и се състои в обща вечеря с хляб и вино (подобно на вечерята при събиранията на първите християни), опрощаване на греховете и сакрално-екзалтичен танц между жени и мъже.
89
Арабското звучене (в Сирия) е
90
Нусаирите водят името си от един от техните ръководители през VIII в. пр.н.е. — Ибн Нусаир. Това се оспорва от науката, защото служи за освобождаване на нусаирите от упрека за ерес. Вж. R. Dussaud: Hostorie et religion des Nosairis. Paris 1900; I. Goldzieher: Archiv fi.r Religionswissenschaft 4/1901; H-Schoeps: Theologie und Geschichte des Urchristentums; G. Liiling: Die Wiederentdescicung des Propheten Muhammad, Erlangen 1981
91
Алевитските групи от Анадола (казълбаши, тахтаки, юруки са духовният елит на дервишите — бекташи) са предимно планински селяни, животновъди и номади и представляват между 15 и 30% от турското население.
92
Това не важи за сирийските нусаири, при които религиозните истини за запазени за мъжете.