Нощта на 3 срещу 4 ноември Нотович прекарал в манастира Хемис, където се събудил със силен зъбобол. Изпратил човек до губернатора. Отговорът му бил да се обърне към д-р Маркс от Ladane Charitable Dispensary. Карл Рудолф Маркс (също Маркс-Вайц), мисионер от Моравските братя20, следвал медицина в Единбург. През декември 1896 г. поел ръководството на болницата в Ле. Дневниците на д-р Маркс потвърждават, че той е лекувал Нотович.
Когато руснакът решил, че трябва да се връща, недалеч от манастира Пиатек (вероятно Спиток Гомпа, тибетски: Петхуб), паднал от коня и си счупил десния крак под коляното. Споменатата вече бележка във Frankfurter Zeitung потвърждавала случката. Нотович бил закаран обратно в манастира Хемис, където научил за странните текстове.
Тайнственият орден
Широко разпространеният в Индия мистичен орден на йогите нат (наричани също горакнат или навнат) съхранява древноиндийска сутра, наричана „Ната Намавали“, която разказва за свещения „Иша Нат“, който дошъл на четиринадесет години в Индия. След като се върнал в родината си, започнал да се занимава с разпространение на учението си. В резултат на това станал жертва на заговор и бил разпънат на кръст. С овладените от него в Индия йогически умения той преживял екзекуцията и с помощта на свръхестествените сили на индийския си учител Четан Нат, гуру на нат, се върнал обратно в Индия, където в хималайските поли основал манастир.21 Йогите нат, поклонници на Шива, разпознаващи се по големите обеци, са един от най-древните индийски монашески ордени, чийто произход се губи в мрака на историята, някъде преди рождението на Христос и преди началото на нашето летоброене. Орденът може би е възникнал от махаяна будизма. За разлика от многото хиндуистки ордени и секти йогите нат не признават кастовата система и първенството на брамините. Те разглеждат всички хора като братя и приемат в редовете си всеки без разлика на произход и съсловно положение. Паралелите с отношението на Иисус към жреците от Йерусалим и към не-евреите, самаряните и грешниците не могат да бъдат пропуснати. От гледната точка на днешната наука за живота на Иисус наистина е невъзможно да се отрече пребиваването му в Индия. За въпросния период (между 12 и 30 година от живота му) няма нито исторически достоверен източник, нито сведения в евангелията. Животът му като че ли започва след 30-ата година, когато бил кръстен от Йоан. Наистина в евангелието на Лука има едно многозначително; изречение: „Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците“. (Лука 2:52)
Глава II
Кой е Иисус?
Неканоничните източници
Няма друга тема, така разбунвала духовете, като тази свързана с личността на Иисус от Назарет. За никоя друга област не са писани толкова много книги, не се е дискутирало толкова оживено и страстно. И все пак личността на историческия Иисус е обвита в дълбока тъмнина. Хиляда и петстотин години Христос се разглежда от официалната църковна теология като Спасител с цел да укрепи вярата на християните или да покръсти и други народи. В Европа с настъпването на Просвещението за първи път са публикувани съчинения, които оспорват действителното съществуване на „Иисус от Назарет“. От XIX в. книгите от Новия завет се разглеждат от историческа гледна точка. С това започва систематичното изучаване на живота на Иисус. Немската теологическа школа има голям принос за това. За известния лекар и теолог Алберт Швайцер, един от най-блестящите й представители, изследването на живота на Иисус е най-голямото дело, което е извършило религиозното самоосъзнаване. Днес ние едва ли бихме могли да разберем духовните прегради пред историческия възглед към Иисус. Най-големият стимул за научното разбиране според Швайцер е омразата. „Изследването на живота на Иисус за е църквата школа за истина, болезнена и тежка борба за истината, която светът до днес не е виждал.“ Днес съществуват повече от 80 000 монографии по темата, но резултатите от историческото изследване са минимални.