Удивително колко добре пасва това описание на убежището в Кашмир. Според друг един превод мястото сред планините дори се нарича „зелена долина“.
Мирза Гулам Ахмед (основател на ислямското реформаторско движение ахмедия, роден през 1835 г. в Киадин, Пенджаб) потвърждава Корана, че Иисус бил спасен от презряна смърт на кръста.
Евангелските текстове потвърждават спасението от кръста дотолкова, когато Иисус разказва за приликата си с Йона, който оживял в корема на кита и след това излязъл оттам. Ако Христос беше лежал мъртъв в гроба, не може да има никакви паралели между двамата: „защото както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ (Матей 12:40)
Движението ахмедия вижда в преживяването на изтезанията на кръста изпълнението на пророчествата от Вехтия завет; защото е казано при пророка Исай: „А кога душата му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господна успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.“ (Исая 53:10)
Пророчествата в Псалом 33 също не говорят за смърт на бъдещия месия: „Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.“ (Псалом 33:20) Богът едва ли е планирал позорящо проклятие на кръстовата смърт за избрания си слуга. Според арабските представи човекът е прокълнат тогава, когато в дъното на сърцето си се отвърне от Бога, ако му липсва Божията любов, отнета му е за всички време милостта Божия и не му е дадено Божието знание; ако човекът е изпълнен като Сатана с отровата на заблудата и в него не свети лъчът на любовта, отвръща се от всякаква връзка с Бога и е изпълнен с ненавист, омраза и враждебност към Него. Мир за Гулам смята, че християните никога не са били наясно със значението на „прокълнатия на дървото“, защото иначе не биха възприели тези атрибути за праведния Иисус.
Някои от модерните ориенталисти са на мнение, че истината за Христос и учението му е предадено по-добре в Корана, отколкото в християнството. Арабия по това време била християнизирана, християнинът Мохамед с посланието си се опитвал да съхрани първоначалното учение на Иисус от зачестилите фалшификации, но неговото послание по същия начин било изкривено, както и учението на Христос.185
Иисус в Кашмир
Ако Иисус след кръста наистина се е задържал по-продължително време в Кашмир и преданието е вярно, че е починал в Сринагар на възраст над осемдесет години, би трябвало да има следи и сведения в древноиндийската литература за останалите 30–40 години от живота му.
Античните индийски писатели обаче изпитвали остра антипатия към всякакво външно влияние върху културата си. Например за съдбоносния индийски поход на Александър Велики няма нито едно писмено свидетелство. Индолозите са единни, че не е съществувало систематично историческо описание на разпространението на исляма.
Древните писмена на индусите се наричат пурани (стари разкази). От IV или V в. пр.н.е. до XVII в. те постоянно са разширявали с нови „разкази“.186 Цялата колекция обхваща днес осемнадесет тома. Съставеният между трети и четвърти век сл.н.е.187 девети том „Бхавишя Маха Пурана“ разказва в допълнението си, как Иисус пристигнал в Индия. Описанието е толкова подробно, че не остава съмнение за кого става дума.
Пураната разказва, че в Индия се заселили израелтяни и след това в стихове 17–32 описва пристигането на Иисус:
„Саливахавана, внукът на Викрамаит, поел управлението. Той отблъснал ордите на китайците, партите, скитите и бактрите. Сложил граница между Ария и Млека (не-индуси) и им заповядал (на не-индусите) да се оттеглят на другия бряг на Инд. Един ден Саливахавана, господарят на скаите, отишъл на една снежна планина. Там, в земята на Хуна, могъщият цар видял на планината да седи красив човек. Той имал бяло тяло и носел бели дрехи. Царят го попитал: Кой си ти?
Другият отговорил: Знай, аз съм Исапутра (санскрит, Син Божий), роден от девица, проповедник на учението на варварите, което съдържа истината.
След това царят попитал: Кое е това учение? Другият отговорил: В края на сатаюга188, златната ера, дойдох като Масиха (месия) в покварената страна на неверниците. Появи се и страшната богиня на варварите Исамаси. Мен ме принесоха в жертва по техния обичай и постигнах масихатва (месианство). Чуй, о царю, аз донесох религия на неверниците. След изчистването на духа и просветляването на нечистото тяло след връщането към молитвите на найгама човекът ще започне да почита вечното. Истината, медитацията и събирането на дух ще направи човека Иса (санскрит Бог), който е в центъра на светлината, който е толкова постоянен като слънцето и който завинаги отстранява преходното. Така беше унищожена Исамаси и образът на Иса стигна до сърцата, винаги чист и носещ щастие, а аз бях наречен Иса-Масиха.
185
G. billing: Uber den Ur-Quran. Erlangen 1977; Die Wiederentdeckung des Propheten Mohammad. Elrangen 1981
187
По Н. R. Hoffmann: Kalcakra studies I. In: Central Asiatic Journal Bd. 13,1969, S. 52–73; Bd. 15, 1972,8.298–301