Кой всъщност е бил Иисус Христос? Кога е роден? Как е изглеждал? Кога е разпънат на кръста? Кога, как и къде е умрял? Във всички книги, написани през първите два века от новата ера, има много малко сведения, въз основа на които можем да кажем нещо за човека Иисус, а по-късните източници са изключително тенденциозни и предполагат вярата в Христос като месия и син Божи. На практика не съществуват непредубедени свидетелства и в неканоничната литература. Науката и до днес не е в състояние да назове точната година на рождението на Иисус. Дискутират се годините между четвъртата и седмата преди новата ера. Сигурно е само, че е роден по времето на царуването на Ирод (умрял 4 г. пр.н.е.). Детските и юношеските години в каноничните евангелия са почти неспоменати, макар че са решителната фаза във формирането на характера на човека. В разказите за краткото време на обществената му дейност намираме много малко сведения за живота му. За историците от неговото време той е напълно непознат. Как е възможно историографите да не запишат нито ред за чудните дела и невероятните неща, написани в евангелията?
Тацит (около 55–120 г.) споменава в своите „Анали“22 „суеверната секта“ на християните, чието име произхожда от някой си Христос, екзекутиран по времето на император Тиберий от наместника Пилат Понтийски. Този разказ на най-големия римски историк е възникнал около 108 г. сл.н.е., т.е. близо 80 години след разпъването на кръста, и се опира на двувековни предания. Плиний-младши23 (около 61–144 г.) и Суетон24 (около 65–135 г.) споменават сектата на християните, но дума не споменават за Христос. Историографът Суетон бил началник на канцеларията на римския император Адриан и е имал достъп до държавните документи в императорския архив. Опирайки се на тези документи, той описал най-забележителните събития по времето на по-ранните императори, между които и император Клавдий, управлявал от 41 до 54 г. сл.н.е. Клавдий изгонил евреите от Рим, защото били под влияние на някой си „Христос“ и предизвиквали безпорядък. Следователно е известно със сигурност, че още през 50 г. сл.н.е. в Рим е имало привърженици на християнската религия.
Еврейският историограф Йосиф Бен Матиас, станал римски гражданин под името Флавий Йосиф (37–00 г.), публикувал през 93 г. импозантната си творба „Еврейските старини“ — своеобразен възглед за света от създаването му до времето на император Нерон, който трябвало да запознае читателя с историята на евреите. Той описва детайлно политиката и обществото по времето на Иисус и разказва за Йоан Кръстител, Ирод и Пилат, но името на Иисус се споменава; само на едно-единствено място, когато разказва за убийството с камъни на един човек на име Яков, „брат на Иисус, наречен Христос“. Едва през трети век от християнска ръка е съчинена творбата „Testimonium Flavium“ — фалшификация, в която евреинът Йосиф изведнъж доказва чудото с възкръсването на Иисус.25 Църковните писатели Юстиниан, Терцилий и Киприан не знаят нищо за смяната на вярата от Флавий, а Оригений26 (около 185–254 г.) дори многократно споменава, че Флавий не е вярвал в Христос.
Друг еврейски писател, Юстос Тиберийски, бил съвременник на Йосиф и живял близо до Каперна, където често се отбивал Иисус. Той съставил обширна хроника, която се простирала от Мойсей до неговото време, но с думичка не споменава Иисус. Друг негов съвременник е еврейският учен Филон Александрийски. От него днес съществуват около 50 творби. Той е специалист по библейските писания и еврейските секти, но не пише нито един ред за Иисус.27 Обаче от яростния противник на християнството Целзий научаваме някои исторически подробности, които не са особено ласкателни за Христос. За някои от тях ще споменем по-късно.