За идентичността на Юз Асаф и Христос в Кашмир има многобройни писмени свидетелства. Един древен ръкопис описва гробницата като гроб на „Иса Рух-Аллах“ (Иисус, духът на Бога = Свети Дух).194 Хиляди вярващи посещават годишно гроба, не само мюсюлмани, но и хиндуисти, будисти и християни. В съзнанието на наследниците на древните израелтяни е останало истинското значение на незабележимата гробница — те я наричат „гробът на Назрат Иса Сахиб“, „гробът на Господ Иисус“. Според древните източници през 112 г. сл.н.е. била построена защитна сграда около гроба. От издигането й за него се грижи едно и също семейство, като службата на пазител на гроба се предава непрекъснато от баща на син. През 1766 г. пазителите получили свидетелство, което потвърждава официално значението на гроба. В този документ на великия мюфтия Раман Мир се казва между другото: „Тук е погребан Юз Асаф, който дошъл в Кашмир като проповедник по времето на управлението на цар Гопадата, който съградил храма на Соломон, Той проповядвал на народа, обявил единството си с Бога и бил законодател на народа си. Оттогава гробът се почита от царе, сановници, висши духовници и народа.“
През 1984 г. бях в Сринагар като член на делегация от експерти и журналисти, където бяхме приети от тогавашния министър-председател на щата Кашмир д-р Фарук Абдула. Разказах на д-р Абдула за моя интерес за отваряне и изследване на саркофага. През това време получих голямо дарение от няколкохиляди марки, която преведе една читателка на първото издание на тази книга, за запазването и реставрирането на гробницата. Това дарение беше предадено на гробищната управа и тъй като ремонтните работи бяха напреднали, реших, че е изгодно да направя опит за отваряне на гроба. Министьр-председателят нареди всички необходими мерки за отваряне и изследване на гроба и даже ни осигури полицейска охрана, в случай че се стигне до нападения на вярващи.
Вечерта преди планираното отваряне в града имаше престрелки, при които бяха убити седем души. Началникът на полицията ни посъветва да се откажем от провеждането на акцията, тъй като се опасявал от ескалация на напрежението и не можел да гарантира сигурността ни.
През седемдесетте години изчезнала пазената в джамията Хазратбал брада на пророка Мохамед, което е върховна реликва за мюсюлманите. Това довело до неколкоседмични бунтове в Кашмир, тъй като населението на долината смятало за отговорно централното правителство в Делхи — през 1948 г. Кашмир бил предаден на Индия, което никога не било приемано от народа и областта е хронично огнище на кризи. Трябваше да отложим планираното мероприятие за по-късно.
По време на печата на книгата (май 1993 г.) вече не беше възможно да се отвори саркофагът. От лятото на 1989 г. в Кашмир вследствие на активността на някои от бунтовническите армии се оформи състояние на гражданска война, която спря всякакъв достъп в долината. Тъй като старият град на Сринагар, където се намира гробът, е предпочитаното скривалище на нелегалните, а индийската армия се беше окопала на всяка улица и ъгъл, трябваше да се откажа от посещение на гроба, докато в Кашмир в обозримо бъдеще не се подобри обстановката. Тъй като гробницата се намира недалеч от реката Джелум и в последните две хиляди години многократно е била заливана от нея, не може да се очаква кой знае какво от отварянето на гроба.
Иисус или Павел?
Много вярващи християни ще ми подметнат, че с тезите на тази книга унищожавам елемента, който носи утеха и надежда — спасението от греховете (който предизвиква страданието) чрез жертвата на Иисус Христос за всички хора, които изповядват учението му. Но точно тази форма на учението за Спасението в традиционното християнство почива на Павел и никога не е била проповядвана от Христос. Павел учи, че делото на Иисус и жертвата му били за освобождаването на вярващите от греховете им, заблудеността им и от властта на Сатаната. Наистина Павел не споменава нито една сричка в писанията си какво е проповядвал Христос и не се позовава на нито една негова притча. Вместо това върху собственото си разбиране (или неразбиране?) на учението изгражда собствена философия.
Според Павел всички хора заради Адамовия грях са гневяли винаги Бога (вж. Писмо до ефесяни 2:3) и без изключение са изгубени (напр. Писмо до Римляни 5:18, Коринтяни 15:18), защото всички са грешни (Писмо до римляни 3:9, галалтяни 3:22, коринтяни 2:14). Срещу всички хора има проклятие от Бога (Писмо до Римляни 5:16). Така Павел от благата Вест на Исус прави страшната Вест, чийто изход може да се покаже единствено от него. Той се състои в спасението на човечеството чрез саможертвата на Иисус: „И тъй, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на Всички човеци, тъй и през правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот.“ (Писмо до римляни 5:18)
194
Гробът през последните години многократно е ремонтиран и обновен. При това строежът вероятно е променен. Тъй като Кашмир поради постоянните размирици не може да се посещава от 1989 г, няма надеждни данни за актуалното състояние на гроба. През 1989 г. на един посетител била продадена част от мрежата, която е мое притежание.