Лорънс Рийс — Хроника: Холокостът. Нова история
Пролог
За нацистите престъплението на Фреда Винеман е ясно.
Тя е еврейка. През май 1944 г., когато е двайсетгодишна, тя е арестувана от колаборационистите от паравоенната милиция в Сен Етиен във Франция. С родителите и тримата й братя е откарана първо в прословутия лагер в Дранси в покрайнините на Париж, а след това в Аушвиц Биркенау в окупираната от нацистите Полша.
В началото на юли 1944 година влакът, в който са Фреда, семейството й и още около хиляда евреи, минава през тухлената охранителна сграда на Биркенау и по железопътната линия стига право в лагера. Когато вратите на товарните вагони се отварят и виждат светлината, Фреда си помисля, че е пристигнала в ада. „Миризмата! Миризмата беше ужасна!“ Но тя все още не знае истинското предназначение на Биркенау. Мястото е огромно и препълнено със затворници. Може би новодошлите ще бъдат пратени на работа?
Докато стои със семейството на терена край жп линията, известен като рампата, събитията придобиват неочакван обрат. Затворници от специално подразделение, облечени в приличащи на пижами униформи, крещят на новопристигналите: „Дайте децата на по-възрастните жени“. Млада майка на около двайсет години подава на майката на Фреда бебето си.
На евреите им е казано да се подредят на рампата в две редици — в едната мъжете, а в другата — жените и малките деца. Озадачена от случващото се, Фреда застава в редицата на жените заедно с майка си, която все още държи бебето. Когато майка й стига челото на редицата, есесовски лекар — за когото Фреда смята, че е д-р Менгеле — й казва да мине с бебето надясно. Фреда тръгва след майка си. „Но Менгеле ме повика обратно и ми каза: „Ти върви вляво“, спомня си тя. „Аз казах: „Няма. Няма да се отделям от майка си“. А той добави най-естествено: „Майка ти ще се грижи за децата, а ти върви при младите“.
Фреда не разбира защо ги разделят. „Не разбирах защо дават бебетата на по-възрастните жени. Майка ми беше само на четиридесет и шест. Не разбирах какво се случва. Всичко беше толкова бързо. Всичко се случваше много бързо.“ Когато майка й се отдалечава с бебето, баща й и тримата й братя стигат челото на редицата. Казват им да останат заедно. Но докато стоят на рампата, най-големият брат на Фреда — Давид, вижда как майка им тръгва с бебето в друга посока и решава, че най-малкото от децата — Марсел, трябва да отиде с нея. Давид казва на Марсел да отиде при нея, той послушва големия си брат и се затичва към майка си. Без да знае, Давид праща Марсел на смърт.
Без да знаят, те участват в селекция, в която есесовски лекар решава в рамките на секунди кой ще остане временно жив и кой ще умре веднага. По-голямата част от хората от тази влакова композиция са незабавно избити в газовите камери на Биркенау — сред тях е и майката на Фреда, и бебето, поставено в ръцете й. Нацистите не искат децата, старите и болните да останат в лагера повече от няколко часа.
Фреда, баща й и тримата й братя са избрани да работят. Макар намерението на нацистите да е всички евреи с течение на времето да бъдат избити, тяхната екзекуция поне е отложена. Когато праща Марсел при майка им, Давид го прави част от тези, които умират незабавно. Марсел е на тринайсет години и е на границата на селекцията, затова вероятно на нацистите им е все едно дали ще живее, или ще умре. Както казва Фреда: "Действията на Давид биха били правилни при нормални обстоятелства“. В нехуманността на Биркенау решението му е погрешно.
На рампата на младите майки е казано да предадат бебетата си, защото единственият им шанс да оцелеят при първоначалната селекция е да се явяват пред есесовския лекар без децата си. Дори майката да е млада, есесовците рядко се опитват да я отделят от детето й, за да не всеят паника сред новодошлите. За затворниците, които посрещат новопристигналите на рампата, е очевидно, че майката на Фреда е прекалено стара, за да оцелее при селекцията. Тъй като тя със сигурност ще умре, както и бебето, ги събират заедно. Така младата майка има шанс да живее повече от един ден.
Как въобще става възможно нещо подобно да се случи на земята? Как стандартите на обикновеното приличие са изкривени така немислимо, че състрадателният жест на един брат да прати друго дете от семейството си при майка им, го обрича на смърт, а единственият шанс на младата майка да живее повече от един ден е да й вземат бебето и да го убият?
И което е по-важно, какви са причините нацистите да решат да избият цяла етническа група? Защо милиони мъже, жени и деца са пратени от тях в газови камери, разстреляни, уморени от глад, пребивани до смърт — избивани по всякакви начини? Какво е мястото на този геноцид сред множеството други ужасии, извършени от нацистите?