Обергрупенфюрерът от СС (генерал-лейтенант) Фон Бах-Зелевски твърди, че казва на Химлер след убийствата в Минск: „Райхсфюрер, това бяха само сто души… Погледни в очите на мъжете от тази команда, колко дълбоко са потресени. Тези мъже са свършени до края на живота си. Какви последователи възпитаваме тук?“.
Химлер събира убийците край себе си след разстрела и изнася кратка реч, като обяснява, че „само той носи отговорност пред Бога и фюрера за случилото се“. Казва, че без съмнение хората му са забелязали, че не е щастлив, че трябва да се върши такава работа, но тя е необходима. Според Бах-Зелевски Химлер също така казва на мъжете, че те „трябва да погледнат към природата, където навсякъде се води борба, не само при хората, но и във флората, и фауната. Тези, които не искат да се бият, просто загиват… ние, хората, сме в правото си, когато защитаваме себе си от гризачи…“ Химлер добавя, че макар задачата, която са накарани да изпълнят, да е „трудна“, той не вижда „как тя би могла да се избегне. Те трябва да са корави и да стоят твърдо. Той не може да ги освободи от това задължение, не може да ги пощади.“ Същата вечер Френц чува Химлер да казва: „Може би се чудите, защо се прави нещо подобно. Но ако ние не го направим, те какво ще направят с нас?“. Френц смята, че тези думи са „ужасни“. Химлер предлага нов поглед към манталитета на убийците през следващия месец, когато казва: „Дори потомството в люлката трябва да бъде смазано като крастава жаба. Живеем в тежки времена и трябва да метем с желязна метла. Затова всеки трябва изпълни дълга си, без първо да се допитва до съвестта си“.
След като става свидетел на убийствата в Минск през август, Химлер заминава за психиатрична болница в Новинки и почти със сигурност издава заповед пациентите й да бъдат избити. Това е вероятно и защото малко след това посещение той обсъжда с Артур Небе, командирът на Айнзацгрупа Б и бивш началник на криминалната полиция, друг потенциален метод за масово изтребление. Химлер, разбира се, току-що е станал свидетел от съвсем лична и драматична гледна точка на потенциалните проблеми, които може да създадат разстрелите на евреи от близко разстояние.
В седмиците след визитата на Химлер Небе експериментира с различни техники за убийство с помощта на д-р Алберт Видман от Техническия институт на криминалната полиция. Присъствието на Видман в Минск е знак за нарастващото участие в изтреблението на изток на екипа, който преди това работи по схемата Т4 за евтаназия. Видман, както вече видяхме, помага за проектирането на газовите камери в центровете за евтаназия.
Скоро става ясно, че техниките за убийства на Т4 не може толкова лесно да бъдат въведени на изток. Газовите камери в центровете за изтребление в Австрия и Германия използват въглероден оксид в бутилки, а не е практично — отчасти заради разходите — да се транспортират контейнери с този газ до различни локации из окупираната част на Съветския съюз. Мобилният газов фургон е един от начините да се реши „проблемът“, но неговият капацитет е ограничен. Нацистите се нуждаят от евтин и прост метод за масово изтребление, който да спести на убийците психологическия стрес, който понасят, когато гледат жертвите си в очите.
В този контекст често погрешно се смята, че газовите камери се превръщат в предпочитан метод за убийство по време на Холокоста само заради желанието на нацистите да избиват евреите по много наведнъж. Това не е така. При прочутата касапница в Бабий Яр край Киев през септември 1941 година например есесовски полицейски батальони, айнзацгрупи и местни колаборационисти убиват почти 34 хиляди евреи само за два дни чрез разстрел. Това е изтребление в мащаб, сравним само с мащаба в лагерите на смъртта през този период. Но газовите камери не предлагат начин за убийство на повече хора за един ден, отколкото разстрелът, а метод, как убийството да се направи по-лесно за убийците.
През есента на 1941 година нацистите все още не са убедени, че газовите камери са най-подходящият начин да се продължи напред. Видман и екипът му опитват — колкото и да не ни се вярва — да затворят психичноболни пациенти в бункер, който след това да взривят. Експериментът е неуспешен от гледна точка на нацистите. „Гледката беше ужасна — казва Вилхелм Яшке, офицер от Айнзацкоманда 8. — От изкопа изпълзяваха ранени и пищяха… Части от тела бяха пръснати по земята и висяха от дърветата.“ След провала на този опит за убийство на хора Видман, Небе и техните колеги отново насочват вниманието си към въглеродния оксид. Има ли начин да се произведе този газ, толкова ефективен при избиването на инвалидите в Германия, без да се използват газови бутилки? Отговорът се оказва край тях — в отпадъчните газове на колите и камионите. В психиатрична болница в Могильов в Беларус нацистите заключват пациентите в херметизирана стая и пускат в нея газовете от автомобилен двигател. Но се оказва, че така не се получава достатъчно отровен газ и те опитват с по-голям двигател от камион, докато успяват да избият всички в стаята.