Съветските военнопленници се опитват да ловят плъхове, за да ги ядат. „Понякога се виждаше как някой улавя плъх за опашката — казва Георгий Семеняк — и плъхът се извръщаше и го захапваше за ръката. Те имат два остри и много силни зъба. Така че плъхът хапеше човека за ръката, но той не го пускаше. Удряше го, за да го убие и да получи парче месо, което да свари или изпържи.“ Съветските затворници са толкова отчаяни, че дори ядат труповете на своите другари. Семеняк разкрива, че мнозина режат бутовете, черния дроб и белите дробове на умрелите, пържат ги и ги ядат.
Семеняк също така си спомня как германците играят садистични игри със съветските пленници, които напомнят за някои от жестокостите им към евреите: „Германец се приближаваше към група хора и питаше: „Кой иска храна?“. Ама че идиотски въпрос! Как можеш да го задаваш, когато виждаш, че хората са недохранени от месеци. Всички искаха храна. „Добре — казваше германецът, — кой може да изяде цяла тенджера с каша?“. И даваха на някого цяла тенджера с каша. Но, разбира се, той не можеше да изяде цялата тенджера. Изяждаше най-много няколко купи… И това беше прекалено, той не можеше да изяде повече. И тогава германецът казваше: „Край!“. А тенджерата беше още три-четвърти пълна. И те го пребиваха. Така че той трябваше да изтърпи боя, но поне беше ял.“
Гладът се настанява в живота на милиони, които живеят под нацистка окупация през лятото и есента на 1941 година. Верни на своите тайни намерения, изразени през пролетта, нацистите избиват тези, които презират не само с куршум и в газовите камери, но и чрез глад. Това обаче не означава, че отношението им към изтреблението на съветските пленници е същото като към изтреблението на евреите. Менталният процес, който им позволява да оправдаят убийствата, е различен. Волфганг Хорн например е типичен войник. Той смята, че съветските граждани са „нецивилизовани, почти диваци“, но мисли, че евреите не са, диваци“, а са интелигентни. На Хорн му е казано, че евреите „управляват Русия“ и също така са виновни Германия да изгуби Първата световна война.
От това по логиката на нацистката идеология следва, че евреите са по-опасният враг — те не просто са подчовеци, а „раса“, която е достатъчно хитра, че да заговорничи срещу Германия. Затова е необходимо тя да бъде премахната — по един или друг начин — до последния човек. А ако съветските пленници могат да работят, може да им се позволи да служат на нацистката държава. Когато се превърнат само в „безполезни гърла“, е време да умрат. Този начин на мислене обяснява защо пада смъртността сред съветските пленници, когато на 31 октомври Хитлер нарежда те бъдат да заставени да работят. Той не е готов на този етап от войната да понесе евреите да работят в рамките на Райха. През пролетта на 1941 година Артур Грайзер е толкова ентусиазиран да изгони евреите от Вартегау, че предлага да прати 70 хиляди евреи в Германия, за да извършват робски труд, но Хитлер налага вето. Идеята е те да бъдат изгонени от Райха, а не да бъдат връщани като работници.
Хитлер, разбира се, не взима всички решения за начина на изтреблението, което се случва след нахлуването в Съветския съюз. Дори не е ясно дали инструкциите на Химлер към айнзацгрупите от юли 1941 година да разширят обхвата на убийствата в Съветския съюз и да включат в тях еврейските жени и деца, са пряк резултат от изрична заповед на Хитлер. Че Хитлер е знаел какво правят убийците от аинзацгрупите — това е напълно сигурно. Той получава подробна информация колко хора са избити от тях. На 1 август 1941 година ръководителят на Гестапо Хайнрих Мюлер предава послание към командирите на айнзацгрупите: „На фюрера трябва да се пращат доклади за работата на айнзацгрупите на изток. За тази цел се изисква интересен илюстративен материал, като снимки, плакати, брошури и други документи“. Също така е сигурно, че Хитлер е одобрявал с цялото си сърце убийствата. По-късно през същия месец Гьобелс пише в дневника си след среща с него: „Говорихме за еврейския проблем. Фюрерът е убеден, че пророчеството, което направи в Райхстага — че ако евреите успеят да провокират нова световна война, те ще бъдат изтребени — вече се сбъдва… с почти пълна сигурност. На изток евреите трябва платят сметката; в Германия те вече отчасти я платиха и ще продължават да я плащат и в бъдеще“.