Но нацистките поддръжници, които одобряват „безкласовостта“, одобряват и една по-мрачна идея заедно с нея. Това е така, защото Хитлер проповядва, че този нов „безкласов“ живот ще бъде възможен само когато различните „раси“ бъдат изключени от обществото на „истинските“ германци. „Казвахме си — заявява Хитлер, — че няма такова нещо като класи, те не могат да съществуват. Класата е каста, а кастата значи раса.“ Доколкото зависи от Хитлер, идеята за „безкласова“ Германия следва от приемането на факта, че „расата“ е най-важното качество за всички. Затова евреите са бариера пред една Германия, в която всички са обединени от нацисткия идеал за безкласов свят. Евреите са тези, които възпират германците да станат щастливи и проспериращи. Ако тяхната „власт“ не бъде неутрализирана по някакъв начин, няма да има прогрес, няма изход от тресавището. В реч от септември 1922 година Хитлер обобщава каква е бедата на Германия според него: „Ние в Германия стигнахме дотук: съдбата на народ от шейсет милиона е в ръцете на няколко десетки еврейски банкери“.
Нацистката партия не е единствената организация, която проповядва антисемитизъм заедно с идеалите на Volk движението. Цели седемдесет други групи, записани в Германския народен дневник за 1921 година вярват, че ако на евреите се отнеме германското гражданство, народът ще процъфти отново. Една от тях, малката Deutschsozialistische Partei (Германска социалистическа партия) с централа във Франкония в Северна Бавария започва да издава вестник през 1920 година. Статия от първия брой се опитва да привлече социалистите към каузата на радикалното дясно, като твърди, че докато партиите вляво твърдят, че „се борят срещу капитала, дори срещу големите еврейски лихварски пари“, те всъщност са спонсорирани от евреите. „Наистина ли мислите, че семействата Ротшилд, Менделсон, Блайхрюдер, Варбург и Коен някога ще ви допуснат до притока си на пари? Не вярвайте на това мошеничество! Докато кръвните братя от семействата Менделсон, Блайхрюдер и Коен са ваши водачи и докато лидерите ви са наемници на евреите, вие не представлявате опасност за хората с много пари. Докато самите вие не станете лидери, докато черната сянка на чужденците е зад вас, вие ще бъдете прелъстявани и заблуждавани. Черните чужденци се интересуват от собствената си полза, не от вас.“
Авторът на статията е трийсет и шест годишен учител и ветеран от Първата световна война, който след това ще изиграе водеща роля за раздухването на антисемитизма в Германия. Името му е Юлиус Щрайхер. Той също като Хитлер е награден с „Железен кръст“ по време на войната, но за разлика от него е роден германец, не австриец. Израства край Аугсбург в Югозападна Бавария. Тази област се променя много през детството му, тъй като населението се увеличава и няколко хиляди евреи се местят там. Щрайхер отдава собствената си неприязън към евреите на инцидент, за който твърди, че се е случил, когато е бил на пет години. Майка му купува някакъв плат от еврейски магазин и по-късно се оказва, че качеството му не е високо. Майка му избухва в сълзи и казва, че подобна измама е типична за евреите.
През есента на 1921 година Щрайхер се присъединява към Deutsche Werkgemeinschaft (Германска работническа партия) и започва да атакува евреите по-крайно и по-лично. Твърди, че евреите в Нюрнберг крадат християнски деца и ги убиват, за да правят с кръвта им хляб за Пасха — същата „кръвна клевета“, заради която се организира погромът в Кишинев в Русия преди почти двайсет години. На 5 септември 1922 година пред окръжния съд в Швайнфурт в присъда срещу Щрайхер за „религиозна обида“ докладчикът заявява, че Щрайхер „обвинява евреите, че още пазят обичая на ритуалните убийства. Той [Щрайхер] посочи на изток, където преди е воювал в Световната война като офицер, и обясни, че хората там говорели съвсем открито за ритуални убийства, извършвани от евреи. Той добави, че в Германия сто деца изчезват мистериозно всяка година около Великден, и попита: „Къде отиват тези деца?“.“