Докато евреите от Западна Европа са избивани в окупирания Съветския съюз, тече подготовката на две инсталации на смъртта в Полша. Първата, тази в Хелмно, на 60 километра северозападно от Лодз, първоначално е предназначена за изтребление на евреите от гетото в Лодз, които са определени като негодни за работа. От гледна точка на Артур Грайзер, гаулайтерът на Вартегау, непосредствената необходимост от такова смъртоносно съоръжение, е очевидна. Той се нуждае от начин за справяне с пренаселеността в гетото в Лодз, която се задълбочава след пристигането на евреите от запад. Но дори още през юли 1941 година, както вече видяхме, Ролф-Хайнц Хьопнер, есесовският ръководител на Централната емиграционна канцелария в Познан във Вартегау, пише, че въпросът за съдбата на евреите в неговия район е обект на много дискусии“. Той иска да знае, тъй като има опасност да не успеят да изхранят всички евреи през зимата, дали няма да е „по-хуманно“ да „довършат“ тези, които не могат да работят, „с по-бързи средства“.
Точно такива „по-бързи средства“ — под формата на газов фургон — вече действат във Вартегау, като обикалят болниците и избиват инвалиди. През есента на 1941 година възниква план за избиването на евреите в Лодз. Херберт Ланге, който командва подразделението, отговарящо за избиването на хората с увреждания, търси подходяща локация, където да разположи фургоните. Неговият шофьор Валтер Бурмайстер по-късно потвърждава, че Ланге му казва, че през онази есен „имаме тежка, но важна работа за вършене“. Избират да разположат фургоните в Хелмно, като след това евреите са изгаряни в близката гора.
Втората смъртоносна инсталация се строи в Полша през ноември 1941 година в село Белжец, на 100 километра югоизточно от Люблин в Генерал-губернаторството. Преди нахлуването в Съветския съюз германците правят трудов лагер в Белжец, в който събират евреите, работещи по граничните укрепления между Германия и съветските зони в Полша, но той е затворен до края на 1940 година. Новият лагер в Белжец ще стане статично, а не мобилно съоръжение за изтребление, построен специално за избиване на евреи. Местонахождението на Белжец има множество предимства за нацистите. То е относително отдалечено, далеч от главните съсредоточил на населението, но въпреки това е близо до главната железопътна линия и до него се стига лесно от три града — Люблин, Краков и Лвов, в които има голям брой евреи.
Има доказателства, че докато се строят тези две съоръжения в Полша, се обсъжда възможността да се създадат фиксирани фабрики за убийства в Рига и Могильов в окупирания Съветски съюз. Химлер посещава Могильов в Беларус през октомври, а през следващия месец „Топф и синове“ получават голяма поръчка за построяване на голяма инсталация за кремация с трийсет и две пещи в Могильов. Възможно е този огромен крематориум — който така и не е построен — да е замислен като център на лагер, който да комбинира функциите на съоръжение за изтребление и на конвенционален концлагер. Очевидно настъпва промяна в начина, по който нацистите подхождат към „еврейския въпрос“.
Но дали всичко това означава, че през есента на 1941 година Хитлер взима решение да изтреби евреите? Дали тогава започва Холокостът, такъв, какъвто го познаваме? Със сигурност тогава започват множество нови инициативи, сред които не са само решението за депортиране на евреите от Стария Райх в Протектората на изток и строежа на съоръжения за избиване в Хелмно и Белжец в Полша. Сред новостите са и коментарите на Хитлер за евреите в частни разговори от октомври. Той зловещо цитира речта си за „изтреблението“, произнесена през януари 1939 година. „От трибуната на Райхстага — казва той на 25 октомври 1941 година — предрекох, че ако войната се окаже неизбежна, евреите ще изчезнат от Европа. На съвестта на тази раса от престъпници тежат два милиона мъртви от Първата световна война, а днес и още стотици хиляди… Между другото, не е лоша идея да се пусне слух, който ни приписва план за изтребление на евреите.“
След войната Адолф Айхман свидетелства, че през есента на 1941 година Хайдрих му казва: „Фюрерът нареди физическото унищожение на евреите“. А Курт Мьобиус, есесовец, работил в Хелмно през първите дни след създаването на лагера, казва при разпит след разгрома на Германия: „Капитан Ланге ни каза, че заповедта за изтребление на евреите идва от Хитлер и Химлер. И като полицаи ние сме научени да приемаме всяка заповед от правителството като законна и правилна… По онова време вярвах, че евреите не са невинни, а виновни. Пропагандата ни бе набивала отново и отново, че евреите са престъпници и подчовеци, които са виновни за упадъка на Германия след Първата световна война“.