Появяват се и още доказателства от статия в нацисткият вестник „Дас Райх“ от ноември 1941 година, в която Гьобелс публично обявява: „Евреите искаха тяхната война и я получиха. Но те също така ще усетят и ефекта от пророчеството, направено от фюрера в германския Райхстаг на 30 януари 1939 година, че ако международното финансово еврейство успее да принуди нациите пак да влязат в световна война, резултатът няма да бъде болшевизация на планетата, а унищожаване на еврейската раса в Европа… По рождение и раса всички евреи принадлежат към международния заговор срещу националсоциалистическа Германия. Те искат нашия разгром и нашето унищожение и правят всичко по силите си, за да ги постигнат. За всеки германски войник, убит в тази воина, са виновни евреите. Той тежи на тяхната съвест и затова те трябва да си платят…“
Но всички тези индикации не означават задължително, че през есента на 1941 година е взето категорично решение за избиването на всички евреи, които по това време живеят в окупираните от нацистите територии. По-нюансираното тълкувание за събитията от есента на 1941 година е, че Хитлер нарежда изпращането на евреите на изток, но само когато това е практически възможно, като винаги се дава приоритет на нуждите на Вермахта. Хитлер иска евреите да бъдат депортирани от Райха още от есента на 1939 година — остава да се реши кога времето за това е подходящо. Сега, след като споделя с ключови фигури като Гьобелс и Кауфман гнева си от факта, че евреите са останали в Райха, и тъй като вярва, че войната на изток е почти свършила, Хитлер решава „да се отърве“ от евреите веднъж завинаги. Той е напълно наясно, че съветските евреи са избивани на изток и като праща още евреи в зоните на смъртта, би трябвало да знае какво най-вероятно ще им се случи. Но дали ще бъдат разстреляни при пристигането си, обгазени, уморени от глад в гетата или карани да работят до изнемога — това са подробности, които могат да се решат от други. Важното е, че след като бъдат прогонени, те не бива никога да се връщат. Така, като дава нареждания за пращането на евреите на изток, където ги чака сигурна смърт, той не дава указания за точния метод на избиването им, нито график, по който трябва да се случи унищожението им.
Това е важен момент в еволюцията на Холокоста, но цялото начинание не започва с едно-единствено решение. През есента на 1941 година остават голям брой въпроси без отговори. Какво ще се случи с евреите в окупираната Западна Европа, дали те също ще бъдат пратени на изток на сигурна смърт? А ако е така, то кога? Ами останалите евреи в Стария Райх? От октомври до ноември 1941 година 42 хиляди евреи са депортирани от Стария Райх в Протектората, но мнозинството от тях все още са си по домовете. Какъв е графикът за тяхното унищожение? И най-вече — какво ще се случи с 3-те милиона евреи в Полша, дали вече съдбата им е решена? Ако вече има решение за избиването им, защо се строят само два центъра за изтребление в Полша, и то в такива малки мащаби? Дали двете съоръжения в Белжец и Хелмно не могат да се обяснят като местни инициативи под егидата на Химлер за справяне с местни проблеми? Накратко, не изглежда ли, че тези, които работят на терен, действат без ясни заповеди отгоре?
Подкрепа на това тълкувание може да се открие в думите на Хитлер от онази есен. В средата на октомври 1941 година той пита: „Какво щеше да стане с мен, ако нямах около себе си хора, на които мога напълно да се доверя да свършат работата, за която аз не мога да намеря време? Корави мъже, които действат толкова енергично, колкото аз бих го направил. За мен най-добър е този, който сваля най-голям товар от плещите ми, този, който може да вземе 95 процента от решенията вместо мен“. Пример как това отношение влияе на реалните събития може да се види в бележка, която Грайзер пише на Химлер през пролетта на 1942 година за избиването на пациенти с туберкулоза във Вартегау. След като пълномощното на Грайзер да продължи с убийствата е поставено под съмнение, той казва на Химлер: „Лично аз не смятам, че трябва пак да питам фюрера за това, още повече след като той ми каза на последната среща относно евреите, че трябва да действам, както сам преценя“. Всичко това предполага, че позицията на Хитлер от онази есен относно депортирането и последвалото отношение към евреите може да е подобна на позицията му за плановете за „германизация“, която личи в думите му към гаулайтерите, че „не трябва да задават въпроси за методите, които използват“, за да превърнат визията му в реалност.
В Аушвиц през есента на 1941 година есесовците действат „както сами преценят“, за да подобрят импровизираните методи за убийство, които са използвали до този момент. Докато обсъждат плановете на нов крематориум в лагера, те правят малки, но важни промени, които ще позволят строежът да бъде превърнат във фабрика за смърт. Някъде между октомври 1941 и януари 1942 година вентилационните отвори в по-малката от двете морги в сутерена на сградата са поставени в бетонната стена и вентилаторите са нагласени така, че бързо да отвеждат въздуха. Единственото правдоподобно обяснение за тези подобрения е, че тази морга ще бъде превърната в газова камера, тръбите са нагласени така, че да не могат да бъдат изтръгнати от умиращите, а вентилационната система е променена, за да може да отвежда отровния газ след убийството. Но е почти невъзможно да разберем как създаването на тази една-единствена газова камера в Аушвиц може да бъде част от по-голям вече съществуващ план за изтреблението на евреите в Европа. Обаче това със сигурност е още един пример за местна инициатива, мотивирана от знанието, че обгазяването с Циклон Б вече се случва в съществуващия крематориум на основния лагер. За есесовците в Аушвиц е логично да създадат нов крематориум, който да може да изпълнява същата функция.