На 5 декември Червената армия контраатакува. Василий Борисов, войник в една от сибирските дивизии, които са хвърлени в битката за Москва, си спомня: „Когато германците видяха сибиряците да се бият в ръкопашни схватки, те се уплашиха. Сибиряците са много здрави мъже… Германците са отгледани внимателно. Те не са силни като сибиряците. Сибиряците не изпадат в паника. Германците са по-слаби. Не обичат студа и физически са по-слаби“.
Точно когато Хитлер осмисля новините от ответния удар на Червената армия, той научава за японската атака срещу Пърл Харбър на 7 декември. Четири дни по-късно, на 11 декември, Германия обявява война на Америка. На пръв поглед това решение е озадачаващо. Защо да въвлича във войната силен нов враг на няколко хиляди километра отвъд Атлантическия океан? Но Хитлер смята, че просто признава неизбежното. След Атлантическата конференция от лятото на 1941 година, когато президентът Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил се срещат на брега на Нюфаундленд и подписват Атлантическата харта, Америка очевидно вече е обвързана с войната, като помага на британските военни усилия. В ноемврийската си реч месец преди обявяването на война на Америка Хитлер вече обвинява Рузвелт, че е заел страна против Германия. Той твърди, че Рузвелт е „отговорен“ за влизането на Полша във войната и че също така стои зад решението на Франция да се включи в конфликта.
Но най-важното е, че Хитлер смята, че Рузвелт е контролиран от евреите. В речта си пред Райхстага от 11 декември 1941 година той казва, че зад решението на Рузвелт да подкрепи Великобритания срещу Германия стои „вечният евреин“. Твърди, че Рузвелт е заобиколен от „кръг от евреи“, които „се водят от старозаветна алчност“. И „сатанинската перфидност“ на евреите е виновна за сегашното състояние на нещата. Според Хитлер евреите най-накрая са постигнали своята тайна цел — създали са световен конфликт, от който се надяват да припечелят.
На 12 декември, денят след речта му в Райхстага и обявяването на война на Америка, Хитлер разговаря с петдесетина водещи нацисти в райхсканцлерството в Берлин. Гьобелс записва казаното от него в дневника си: Що се отнася до еврейския въпрос, фюрерът е решен да внесе яснота. Той пророкува, че ако евреите причинят нова световна война, ще бъдат изтребени. Това не беше куха фраза. Световната война е налице, унищожението на евреите трябва бъде неизбежно последствие от нея. Въпросът трябва да се разглежда без сантименталност. Ние не можем да се смилим над евреите, а изпитваме съчувствие само към собствения си германски народ. Тъй като германският народ отново пожертва 160 хиляди бойци, паднали в източната кампания, тези, които започнаха този кървав конфликт, ще платят с живота си“. Гьобелс едва ли би могъл да бъде по-категоричен. Тъй като световната война е налице — с влизането на Америка в конфликта, — „унищожението на евреите“ става „неизбежно“. Това е повратен момент. Вече няма неяснота в думите на Хитлер.
Ханс Франк, управникът на Генерал-губернаторството, е един от висшите нацисти, които чуват разговора с Хитлер в райхсканцлерството. Четири дни по-късно, на 16 декември, той говори пред ключови фигури в своя регион за предстоящата съдба на евреите. „Що се отнася до евреите — казва той, — ще бъда съвсем откровен с вас, те трябва да бъдат довършени по един или друг начин. Фюрерът някога каза: ако обединеното еврейство отново успее да разпали световна война, не само народите, хвърлени в нея, ще пожертват кръвта си. Но и евреите в Европа ще срещнат своя край… Като стар националсоциалист трябва да кажа, че ако еврейският боклук оцелее във войната в Европа, докато ние жертваме най-добрата си кръв за запазването й, тогава тази война ще е само частично успешна. Затова ще действам срещу евреите с идеята, че те трябва да изчезнат.“
Освен че очертава идеологическите причини, заради които евреите трябва да „изчезнат“, Франк споменава и практичен мотив за тяхното унищожение. „Евреите — казва той — са изключително вредни за нас заради количеството храна, което поглъщат.“ Отново идеята, че евреите застрашават живота на „арийците“ само със съществуването си, играе голяма роля в обяснението, защо те трябва да умрат. Ако на някой нацист му е трудно да повярва, че евреите са причинили войната чрез някаква международна конспирация — идея, която изисква богато въображение, като се имат предвид обстоятелствата зад избухването на враждите — тогава остава оправданието, че те консумират храна, която иначе би била изядена от германците. Както Хитлер обича да се изразява, въпросът е или ние, или те. Ако евреите не гладуват, ще гладуват германците.