На 7 декември 1941 година — денят на японската атака срещу Пърл Харбър и девет дни преди Франк да произнесе тази реч в Краков, в Полша започва да действа първото смъртоносно съоръжение с фиксирана локация, построено основно за избиване на евреи. То се намира в Хелмно във Вартегау, на 250 километра северозападно от Краков. Грайзер, гаулайтерът на Вартегау, придвижва плановете за изтребление на евреите по-бързо от нацисткия барон в съседство Ханс Франк. Докато Франк само говори за масово „довършване“ на евреите, Грайзер на практика го започва. Голяма част от мотивацията на Грайзер да създаде фабрика за убийства в Хелмно се основава според неговото мнение на практична нужда. Както вече видяхме, гетото в Лодз е изключително пренаселено, най-вече заради решението на Химлер от септември да прати там още десетки хиляди евреи от Стария райх, както и хиляди цигани. Хелмно е единственият начин Грайзер да реши създадения от самите нацисти проблем.
Грайзер осъзнава, че вече разполага с машина за убийства, която може бързо да бъде пренасочена за изтребление на евреи — газовия фургон. На 7 декември 1939 година, две години преди тази машина да се установи в Хелмно, с газовия фургон, обслужван от зондеркомандата на Ланге, са избити психичноболни поляци в психиатричната болница „Джиканка“ в Гнезно, Западна Полша. А сега след одобрението на Химлер и Грайзер Ланге и неговият газов фургон ще започнат да избиват полски евреи. В седмиците преди довършването на съоръженията в Хелмно фургонът на Ланге вече е започнал да убива евреи, като ги извежда от институциите, в които живеят. В края на октомври 1941 година фургонът на Ланге отива до еврейски старчески дом край Калиш на стотина километра западно от Лодз, извежда обитателите, които са около петдесет по това време, и ги обгазява. През следващия месец фургонът е използван за убийството на няколко стотици евреи от близкия трудов лагер в Борнхаген (Кожминек).
От гледна точка на нацистите увеличаването на работата на газовия фургон за изпълнение на задачата, която Грайзер поставя, ги изправя пред няколко предизвикателства. Първото е очевидно — въпросът за капацитета. Ланге има само един газов фургон, голям камион с надпис „Kaiser’s Ka.ffee-Gescha.ft“ (Компания за кафе „Кайзер“). Това е същото превозно средство, обикаляло из Полша почти две години, за да избива инвалиди. Така че за да увеличи броя на хората, които може да бъдат избити в Хелмно, на Ланге са обещани още няколко газови фургона. Те ще пристигнат и ще започнат да работят в лагера в началото на 1942 година. Тези коли, за разлика от първия фургон, в който се използва въглероден оксид от бутилки за обгазяване на затворените вътре, насочват изгорелите газове от двигателите си към багажното отделение. Промяната в метода на убийство в газовите фургони отразява еволюцията във фиксираните газови камери, които също преминават от въглероден оксид в бутилки към изгорели газове.
Но увеличаването на капацитета на изтреблението с увеличаване на броя на газовите фургони не решава фундаменталния проблем, пред който се изправят нацистите, ако искат да използват този метод за избиване на „непродуктивните“ евреи в Лодз. Първият фургон на Ланге е обикалял Полша и е пренасял газовата камера там, където живеят жертвите, но това очевидно е непрактично, ако намерението е да се убиват евреите от гетото в Лодз. Биха възникнали проблеми с изхвърлянето на телата и секретността, ако фургоните отиват всеки ден до гетото и откарват евреи. Затова Хелмно е избрано като постоянна локация на тези превозни средства. Селището е в провинцията, далеч от големите градове, но с добри транспортни връзки с цяла Полша и само на 60 километра северозападно от Лодз. Порутеният замък срещу селската църква може да бъде превърнат в база, а труповете на убитите евреи може да се изгарят в близката гора. Основното преимущество на газовите фургони — мобилността на машините за убиване — е отречено. Но нацистите вярват, че за негова сметка получават ново — секретността.
След подготовка от четири до шест седмици смъртоносното съоръжение в Хелмно е готово за работа. Първите евреи, избити в него, са от околните села. Около 700 души са закарани там на 7 декември. Те са затворени за една вечер в замъка, като им се казва, че трябва да бъдат дезинфекцирани, преди да заминат да работят в Германия. На следващия ден са вкарвани на групи в газовия фургон и избивани, а телата им са погребани в гората няколко километра по-далече.