Не е трудно да се досетим защо конференцията във Ванзее се смята за най-важната среща от Холокоста — като момента, в който за престъплението най-накрая е взето решение. Еволюцията на Холокоста е сложна и понякога противоречи на интуицията. Колко по-просто би било, ако имаше един-единствен ключов момент, в който всичко да е решено — ако не директива от Хитлер от есента на 1941 година, то поне среща край езеро до Берлин през януари 1942 година. Но е грешно да мислим, че историята се случва така. Ванзее е просто една спирка по пътя.
Райнхард Хайдрих пише до министри, избрани есесовски офицери и други функционери, които имат връзка с проблема, и иска от тях да присъстват на конференция на, Ам Гросен Ванзее“ № 56–58 край Берлин. Към поканата прилага копие от писмото на Гьоринг от 31 юли 1941 година, с което е натоварен да организира Окончателното решение на „еврейския въпрос“. Така че никой от петнайсетимата, които присъстват, не може да има никакво съмнение за целта на събирането или за правото на Хайдрих да го свика. Есесовските офицери, които са поканени, са от най-висш ранг — СС групенфюрер (генерал-майор) Хайнрих Мюлер, началник на Гестапо, СС групенфюрер (генерал-майор) Ото Хофман, началник на Расовия и настанителния отдел на СС, и Хайдрих, който е СС обергрупенфюрер (генерал-лейтенант) и началник на Главното управление за сигурност на Райха — до сравнително нисши чинове — СС оберщурмбанфюрер (подполковник) Адолф Айхман, така нареченият еврейски „експерт“ на СД, и СС щурмбанфюрер (майор) д-р Рудолф Ланге. Последният е повикан заради непосредствения му личен опит в убийствата на евреи в Латвия с Айнзацгрупа А. Сред другите присъстващи са Мартин Лутер, заместник-министър на външните работи, д-р Роланд Фрайслер от Министерството на правосъдието и вътрешният министър на Ханс Франк от Генерал-губернаторството д-р Йозеф Бюлер. Първоначалната дата на срещата е 9 декември 1941 година, но тя е отложена за 2 януари 1942 година.
Решенията, взети във Ванзее, трябва да се изпълнят от различни ведомства на правителството на Райха и затова е необходимо те да бъдат записани. Устната комуникация не би била достатъчна. Копие от протокола, воден от Адолф Айхман, е оцеляло през войната, и макар написан на нарочно евфемистичен език, той дава информация за мисленето на висшите фигури, участвали в прилагането на Окончателното решение.
Хайнрих обявява че след „разрешението“ на Хитлер вече съществува възможност за „евакуиране“ на евреите „на изток“, вместо те да бъдат принуждавани да „емигрират“. За присъстващите в залата това не може да е нова информация. Хиляди евреи от Стария Райх вече са депортирани. Новото е мащабът на „евакуацията“, която Хайдрих очертава. Той казва, че повече от 11 милиона евреи в Европа са потенциални обекти на Окончателното решение, включително и евреите от страните, които нацистите не контролират, като Испания и Великобритания (която е наречена „Англия“). Той обяснява как нацистите вече имат намерение да пратят всички тези евреи — или до колкото успеят да се докопат — на изток, за да работят в „големи трудови групи“. В хода на тази работа „голям брой“ от евреите „ще отпаднат“ по „естествен път“, казва Хайдрих. Той специално споменава малката група евреи, които ще оцелеят при този „естествен подбор“, защото те ще докажат, че са „най-годни“ и могат да формират „клетка“, от която еврейската раса „да се възроди“. Тези евреи ще трябва да бъдат „специално третирани“ — под което той може да има предвид единствено, че трябва да бъдат убивани.
Хайдрих не обявява нова стратегия, а разширяване на съществуващата. Това е еволюция на една политика, която започва с желанието евреите да бъдат прогонени от Райха в чужда страна, преминава през план за депортирането им в покрайнините на контролираните от нацистите територии след края на войната и сега вече се превръща в схема евреите да бъдат уморени от работа на изток, докато войната все още се води. Хайдрих признава, че „моментът“ на всяка „широкомащабна евакуация“ ще зависи от това, как се развива войната. Няма точен график, по който да се изпълни тази голяма задача. И наистина, през следващите шест месеца нацистите постепенно ще създадат капацитет за изтреблението на голям брой евреи.
Йозеф Бюлер, представителят на Ханс Франк, пита дали Окончателното решение може да започне в Генерал-губернаторството. Евреите, които трябва да бъдат избити, вече са там, казва той, така че „транспортният проблем“ не е сериозен. След питането на Бюлер на срещата са обсъдени „разнообразни“ възможни действия за прилагането на Окончателното решение — очевиден евфемизъм за различни потенциални начини на избиване на евреите. През по-голямата част от остатъка на съвещанието се взимат уклончиви решения за дефинициите. По-специално — какво трябва да се направи с тези, които се смятат за Mischlinge — полуевреи. Хайдрих също така обявява, че малък брой евреи — като например тези, които имат военни отличия — трябва да бъдат откарани в специално „гето“ в Терезиенщат на север от Прага, а не да бъдат директно транспортирани на изток. Въпреки евфемистичната същност на протокола тази забележка потвърждава, че почти всички евреи е трябвало да ги постигне ужасна участ.