Струва си да отбележим какво не е казано на конференцията във Ванзее. Хайдрих не казва, че евреите ще бъдат отвеждани в лагери в Полша, където ще бъдат „специално третирани“. Той ясно заявява, че те ще бъдат пратени на изток, за да работят в трудови групи. Ако е искал да каже, че те ще бъдат избивани в окупираната от нацистите Полша, то протоколът би отразил евфемистично това. Но не го отразява. Хайдрих наистина споменава, че евреите „първоначално“ ще бъдат пратени в „транзитни гета“, преди да бъдат транспортирани „по-далече на изток“. Така че не е трудно да си представим, че в месеците след Ванзее Полша се превръща по практична необходимост в най-далечния изток, където евреите могат да бъдат откарани и където след това ще бъдат убити. Но когато председателства конференцията във Ванзее, Хайдрих като че ли все още вярва, че евреите накрая ще бъдат депортирани в окупирания Съветски съюз.
Конференцията във Ванзее също така се превръща във възможност за СС да заяви своята водеща роля в Окончателното решение. Хайдрих например сигурно е доволен, че Йозеф Бюлер от името на Ханс Франк като че ли подкрепя водещата роля на СС в тази мащабна нова операция. Бюлер е добавен късно в списъка на поканените, след като представител на СС в Генерал-губернаторството предупреждава Химлер, че Ханс Франк може да поиска да контролира еврейската политика в този регион. Хайдрих и Химлер не искат да повторят конфликта между Франк и СС от времето на депортирането на поляците в Генерал-губернаторството. За тях също така е важно да се погрижат външното министерство — представено на срещата от заместник-министъра Мартин Лутер — да приеме водещата позиция на СС в Окончателното решение. Те помнят, че ведомството в някакъв момент през лятото на 1940 година се е опитало да играе активна роля в Мадагаскарския план. Така събирането на всички заинтересовани страни във Ванзее е очевиден опит от страна на Хайдрих да разчисти път през бюрократичната джунгла.
Според Айхман Хайдрих е доволен от начина, по който протича срещата: „След конференцията… Хайдрих, Мюлер [началникът на Гестапо] и моя милост се настанихме удобно край камината. За първи път видях Хайдрих да пуши пура или цигара, нещо, което не бях виждал преди, и да пие коняк, което не бях виждал от цяла вечност. Обикновено той не пиеше алкохол“.
Нищо чудно, че Хайдрих е доволен. Никой не повдига никакви възражения срещу доминиращата роля на СС. По всичко личи, че няма да има вътрешни борби в нацисткото ръководство заради този въпрос във важната за тях политика. Нито пък някой протестира за принципа на депортирането на евреите от Европа на изток, където трябва да бъдат унищожени чрез работа. Не че Хайдрих е очаквал някаква опозиция. Той би обяснил, че все пак съветските евреи се разстрелват на Източния фронт от юни, а германските и австрийските евреи измират в гетата в Полша и на други места от октомври. Това, което е останало, са само практически въпроси за експанзията на депортирането в Западна Европа и разширяването на капацитета за изтребление, необходим за елиминиране на повече евреи отпреди.
Макар далеч да не е най-значимата среща в историята на Холокоста, конференцията във Ванзее е форум за функционери от втория ешелон, на който те обсъждат начини за изпълнението на желанията на своя господар. Никой от ключовите играчи не присъства на нея. Нито Химлер, нито Франк, нито Гьобелс и със сигурност не и Хитлер. Важни решения за съдбата на евреите са взети през седмиците и месеците преди конференцията във Ванзее. Но дори тогава не се стига до едно-единствено решение — например в някой определен ден Хитлер да заяви, че всички евреи трябва да умрат по този начин и в тези срокове, — а до серия от решения, които се натрупват, докато хората около масата във Ванзее не стигат до заключението, че изтреблението на евреите е неизбежно. Те все още не знаят със сигурност как може да се постигне тази цел или колко време ще отнеме. Остава и въпросът за унищожението на 3 милиона полски евреи — крайният график за тяхното избиване, както ще видим, няма да бъде обявен още много месеци.