Конференцията илюстрира и друг аспект на тази история. Думата „Холокост“ ни кара да мислим, че съществува един-единствен план за изтреблението на евреите. Но във Ванзее нацистите не гледат така на въпроса. От тяхна гледна точка съществуват множество различни „решения“ на техния „еврейски проблем“. Има една доминираща визия, която е вярна и която произлиза от Хитлер — желанието за елиминирането на евреите. Но изпълнението на тази задача може да приеме много форми. Във Ванзее Хайдрих говори първо за едно „решение“ — преместването на европейските евреи в пустошта на Съветския съюз, където те ще строят пътища в ужасни условия и ще загинат след известен период от време. Тази идея не е много по-лоша от Мадагаскарския план да се изпратят евреите далеч и да бъдат оставени да измрат с течение на годините, ако се наложи. Има и друг вид „решение“, което също се обсъжда във Ванзее, което засяга по-наболелия според нацистите проблем за огромния брой евреи в Генерал-губернаторството. Те също ще бъдат избити в рамките на кратък период от време по различни начини, макар за това да не се взима решение до края на срещата. Всичко това се развива на фона на друго „решение“, което вече съществува — разстрелите в Съветския съюз. Днес всички тези отделни начини за убийство на нацистите са наречени с колективното име Холокост. Но по онова време те не са разглеждани като едно цяло. Те се развиват с различна скорост.
И макар да знаем това, има нещо в конференцията във Ванзее, което й придава огромно емоционално значение. Това със сигурност е така. Присъстващите не са луди. Те не са умопомрачени. Те са успешни мъже с тежки и трудни професии. Повечето са високообразовани — от петнайсетимата, които садят около масата във Ванзее, осмина са доктори на науките. Те обсъждат изтреблението на евреите елегантно и жизнерадостно. В поканите, които Хайдрих изпраща за срещата, се споменава, че там ще им бъде осигурен обяд, а по време на дискусиите ще се сервира коняк. Сградата, в която се събират, е стилна вила с тераса с изглед към езерото — едно от най-красивите и популярни места за почивка на берлинчани.
Не е само очевидният контраст между условията, в които се срещат тези мъже във Ванзее, и ужасите, които преживяват евреите, живеещи и умиращи по същото време в Лодз. Не е само това, че тези хора се намират в луксозна обстановка и пият бренди, докато жертвите им се задушават в газовите фургони в Хелмно. А това, че тази среща показва на какво са способни умни, елегантни и образовани човешки същества. Малцина от тях може да са способни лично да убият евреин — Айхман твърди, че има „чувствителна природа“ и се „отвращава“ от гледката на кръв, — но могат ентусиазирано да предлагат политика за изличаване на 11 милиона души от лицето на земята. Ако човешките същества могат да направят това, на какво ли друго още са способни?
И накрая, важно е да разгледаме конференцията във Ванзее в контекста на войната. Когато Хайдрих и колегите му се срещат в покрайнините на Берлин, германската армия се бори за оцеляване западно от Москва. Лишени от топли дрехи и екипировка, пригодена за минусови температури, сражаващи се с нови войски от Сърбия, германските войници едвам удържат Червената армия. Митът за непобедимостта на Вермахта е унищожен.
„Германската армия край Москва бе много жалка гледка — казва Фьодор Свердлов, командир на рота, биеща се с Вермахта на Източния фронт онази зима. — Помня много добре германците от юли 1941 година. Бяха уверени, силни, високи мъже. Крачеха напред с навити ръкави и носейки автоматите си. Но след това се превърнаха в нещастни, прегърбени и сополиви мъже, увити във вълнени шалове, откраднати от стариците по селата… Разбира се, все още стреляха и се защитаваха, но не бяха германците, които познавахме от по-рано през 1941 година.“
На този фон може да изглежда изненадващо, че нацисткото ръководство си губи времето в планове за депортиране на милиони евреи. Дали не би било по-логично да мислят непрекъснато как да спечелят войната? Защо хвърлят ресурси в амбициозен план за масово депортиране на цивилни граждани точно когато германската армия се опитва отчаяно да избегне катастрофа?
Отговорът е, че хора като Хитлер, Гьобелс, Химлер и Хайдрих не виждат в това никакво противоречие. Те вярват, че евреите в тила са точно толкова голям враг, колкото и войниците на Червената армия, с които Вермахтът се бие край Москва. Даже може би още по-големи, както евреите вече са показали в Първата световна война, затова Хитлер и колегите му твърдят, че те могат да подкопаят духа у дома и да забият нож в гърба на германската армия.