Тъй като Белжец ще се превърне в модел за останалите специализирани лагери на смъртта — Собибор и Треблинка, си струва да отделим известно време, за да проучим замисъла зад неговото построяване. Концепцията на Белжец е много по-различна от лагера, който ще получи най-лоша слава — Аушвиц Биркенау. За разлика от Аушвиц Белжец е малък. Лагерът представлява квадрат със страна около 300 метра, успореден на близката железопътна линия. Разделен е на две. В пространството, което е най-близо до железницата, има плац за проверка, бараки, в които пристигащите евреи се събличат, квартири за надзирателите и малцината еврейски работници и склад за откраднатите принадлежности на евреите. Втората част на лагера е мястото за изтребление. Тя е отделена с ограда от зоната за пристигане, която се свързва с нея чрез тесен проход, познат като „тунела“. В частта за изтребление има отделено пространство за изгаряне и заравяне на труповете, както и три газови камери. Те са поставени в дървени бараки, маскирани като душове, и за да бъдат херметически затворени, имат двойни стени, между които има пясък, а вътрешната страна е покрита с ламарина.
Вирт и строителният му екип очевидно черпят от собствения си опит в евтаназията на възрастни, когато правят лагера. Също като на пациентите в центровете за евтаназия, на евреите, избивани в Белжец, се казва, че ще си вземат душ. Единствената разлика е, че газът, който им отнема живота, не е въглероден оксид в бутилки, а идва от дизелова цистерна до фалшивите душове.
За разлика от Аушвиц Белжец е единствено и само място за убийство. Лагерът има една цел, каквато на Аушвиц винаги е липсвала. Това, разбира се, обяснява защо Белжец е толкова малък. Няма нужда от място, след като всички, които пристигат там, ще бъдат мъртви в рамките на часове. Също така, след като нацистите искат да избият определен брой хора, специализиран лагер на смъртта като Белжец неизбежно ще има и ограничен период на съществуване. За разлика от Аушвиц, който е планиран като почти постоянно съоръжение на нацистката власт, Белжец е временно място. Много от сградите в Аушвиц са тухлени, а тези в Белжец — предимно от дърво. Всички специализирани лагери на смъртта носят усещане за преходност — места, които са направени набързо.
Освен това за разлика от Аушвиц нацистите искат да запазят в пълна тайна съществуването на Белжец и другите лагери на смъртта. По традицията на по-ранните концентрационни лагери като Дахау и Заксенхаузен, Аушвиц е построен близо до голям град. Няма никакви опити за скриване. И като място, вдъхващо ужас, той представлява преимущество за нацистите, ако обществеността разбере за съществуването му. Чак когато в газовите камери на лагера започват да се извършват масови убийства, става необходимо да се скрият част от функциите му. Белжец пък е секретно място от самото начало. До такава степен, че 150-те евреи, принудени да го построят, са убити, след като го завършват. Те са първите, които загиват при тестовете на новите газови камери.
Както Хелмно възниква като място за избиване на „непродуктивните“ евреи от гетото в Лодз, така Белжец се появява, за да избива „непродуктивните“ евреи от района около Люблин, простиращ се чак до Краков на запад и до Лвов за югоизток. До март 1942 година лагерът е готов да започне да убива. Същия месец там са депортирани евреи от Люблин и Лвов и до средата на април 45 хиляди намират смъртта си в газовите му камери, а телата им са погребани наблизо.
Белжец функционира като център за убийства от март 1942 до края на същата година. Никой не знае колко точно хора са загинали там, но според един достоверен източник те са между 450 и 550 хиляди. Огромното мнозинство от тях са полски евреи, макар в газовите му камери да са изгубили живота си и много роми. Според някои свидетелства само шепа от пратените в Белжец успяват да доживеят до края на войната. Това е още една разлика с Аушвиц. Поради различни причини — не на последно място и защото комплексът от трудови лагери и лагери на смъртта, който днес познаваме под сборното име Аушвиц, никога не е бил съсредоточен изцяло върху изтреблението на евреите — хиляди хора оцеляват там. Но на практика единственият начин да излезеш от Белжец жив, е да си част от малкия брой избрани да работят в лагера при пристигането и след това някак си да успееш да избягаш.