Мнозина от народняшкото движение са закопнели за човек, който да излезе и да им предложи начин за справяне с безпорядъка, заобикалящ ги отвсякъде. Както казва през 1907 година Щефан Георге, пророкът на движението: „Човекът! Делото! Народът и управлението копнеят за Човека! За делото!“. Хитлер като че ли изпълва представата за подобна съдба. Както казва поддръжникът на нацистите Бруно Хенел: „Нашата цел беше силен мъж да определя дневния ред и ние имахме такъв силен мъж“.
Скоро Хитлер се превръща в безапелационния лидер на нацистите и в меморандум от януари 1922 година, очертава грешките на предишните лидери на народняшкото движение. Те са интелигентни, но „фантастично наивни“ и „им липсва топлият дъх на младежката жизненост“. Хитлер вярва, че движението се нуждае от „взривната сила на страстни гълтачи на огън“. И намира такива в лицето на Щрайхер, Рьом и Гьоринг. Те са точно хората, които са му нужни за „партия на борбата и действието“.
Така Хитлер предлага не само расистка и антисемитска визия за света; не само анализ на причините Германия да загуби войната и сега да губи и мира; не само обещание за „безкласова“ нация. Той също така предлага и път напред, който е вълнуващ, опасен и привлекателен за младите. „Старите партии обучават своите младежи в умението на дърдоренето — казва той в реч от юли 1922 година, — ние предпочитаме да ги обучаваме да използват своята телесна сила. Казвам ви, младият мъж, който не намира пътя към мястото, където съдбата на неговия народ е най-истински представена, само учи философия и след време се погребва в книгите или си седи вкъщи край огъня, той не е германски младеж! Призовавам ви! Присъединете се към нашите Щурмови отряди!“
През същата година, 1922, 21-годишният студент по агрономство в Мюнхенския университет на име Хайнрих Химлер се опитва да намери смисъл в собствения си живот и приема много от възгледите на радикалното дясно. Той обаче не се вдъхновява от грубия емоционален антисемитизъм на хора като Юлиус Щрайхер. Химлер предпочита псевдоакадемичните анализи на Хюстън Стюарт Чембърлейн. Той пише, че „Основи на XIX век“ е „обективен труд“, в който няма „пълен с омраза антисемитизъм“. Младият Химлер вярва, че може да се справи с всеки отделен евреин по професионален начин, като продължава да смята, че евреите са расова заплаха. През януари 1922 година например той се среща с еврейски адвокат, когото описва в дневника си като „изключително дружелюбен и мил“, но въпреки това „неспособен да скрие своята еврейска природа“, защото тя е в „кръвта му“. Химлер също така одобрява грубата разправа с евреите, за които фанатичните националисти смятат, че са навредили на Германия. Когато чува новината, че германският външен министър евреин Валтер Ратенау е застрелян през юни 1922 година, той пише: „Радвам се… Той беше злодей“.
Като мнозина, които не са влизали в битка през Първата световна война, Химлер иска да покаже, че може да е смел боец. След като в Мюнхен чува реч на генерал, бил се в Прибалтика срещу болшевиките, той пише в дневника си:
„Сега повече отвсякога съм сигурен, че ако има нова офанзива на изток, ще се присъединя. Изтокът е най-важен за нас. Западът просто умира. Трябва да се бием за изтока и да се установим там“. Без да знае, думите му са пророчески, като се има предвид, че Химлер ще организира геноцида „на изток“ по времето на Втората световна война.
Този Химлер, когото виждаме в дневниците му, е потиснат и превзет млад мъж, който има много високо мнение за себе си и има проблеми в отношенията си с жените. Той вярва, че е от онези „типове хора“, които са „меланхолични“ и „строги“ и „които са необходими в общността, но които според мен все някога ще се провалят, ако не се оженят или сгодят скоро, защото човешката животинска природа е прекалено силна в нас“. Той също така вярва, че „целта, която всеки човек трябва да си поставя“, е „да бъде почтен, праведен и справедлив, да не се срамува или страхува, а това е трудно“. Като при много други, кариерното развитие на Химлер страда от икономическите проблеми през 1922 година. Той се надява да продължи да учи политика в Мюнхенския университет, след като полага изпитите си по агрономство, но през есента на 1922 година вече работи за компания за торове. Тази промяна почти сигурно е предизвикана от хиперинфлацията, която достига невиждани висоти и затруднява родителите от средната класа да финансират обучението на децата си. Химлер все още не е срещнал Адолф Хитлер, но заради интелектуалните си схващания и личната си съдба вече е склонен да сметне посланията му за привлекателни.