Във Франция специално нацистите успяват да се възползват от съществуващите предразсъдъци — не само от антисемитизма, но и от страха от чужденците и омразата към имигрантите. Дори още преди създаването на правителството във Виши, френските власти откриват лагери, в които да затварят нежелани чужденци. През 1939 година в Гюрс в Пиренеите французите създават лагер за бежанците от испанската гражданска война; в ужасните условия там са държани не само испанци, които са се били на страната на републиканците и загубили, но и представители на много други националности. Но според френските власти най-нежелания вид чужденци са евреите. „Евреите не са само неасимилиращи се чужденци, чието заселване има склонността да образува държава в държавата — казва Ксавие Вала, генерален комисар по еврейските въпроси в правителството във Виши. — Те също така по темперамент са чужденци, които искат да доминират и които имат склонността заедно с роднините си да създават супердържава в държавата.“ Властите във Виши след 1940 година налагат цяла серия от ограничителни закони, насочени срещу евреите, и също така симпатизират на идеята за депортиране на голям брой от техните чуждестранни евреи, мнозина от които са избягали от нацисткото потисничество в Германия и Австрия. Правителството във Виши признава обаче, че по практически причини прогонването на тези чуждестранни евреи би трябвало да е дългосрочна цел. „Къде да ги пратим? — пита Вала в своя реч от 1942 година. — С какви средства, след като войната продължава? На практика това ще бъде работа на победителя, ако възнамерява да наложи траен мир, да намери начини, може би дори в световен мащаб, но при всички случаи в Европа да засели скитника евреин.“ Въпреки неприязънта на Виши към чуждестранните евреи, първият влак тръгва от Франция за Аушвиц през 1942 година и той не е част от ясен план за прогонване на евреите, а е ответна мярка. Причините през март 1942 година на този влак да се озоват повече от хиляда еврейски мъже, могат да се проследят до лятото на 1941 година. През август 1941 френските комунисти стрелят по двама германци в Париж, убиват единия и раняват тежко другия. Германското нахлуване в Съветския съюз освобождава френските комунисти от оковите на пакта между Сталин и Хитлер. През следващия месец е застрелян и друг германец. В отговор германските военни убиват трима пленени комунисти. Хитлер е ядосан. Той смята това за недостатъчен отговор. „Фюрерът смята, че един германски войник струва много повече от трима френски комунисти — пише фелдмаршал Вилхелм Кайтел в съобщение от главната щабквартира на Хитлер в Източна Прусия. — Фюрерът очаква в случаи като този да се отвръща с най-сурови ответни мерки… При следващо убийство трябва незабавно да последват поне 100 разстрела за всеки убит германец. Без такова драконовско отмъщение нещата не биха могли да бъдат контролирани.“ Но генерал Ото фон Щюлпнагел, германският военен командващ във Франция, смята, че подобни „полски методи“ просто не действат във Франция. И преценката му се подкрепя от местни примери. Много френски граждани се възмущават, когато в акт на отмъщение германците разстрелват 98 заложници в Нант през октомври 1941 година. През януари 1942 година Щюлпнагел подава оставка. Той е особено огорчен, че трябва да напусне работата си, защото, както сам казва в писмо до фелдмаршал Кайтел, смята, че е измислил по-добър начин да възпре бъдещи нападения над германци: „Смятах, че мога да извърша очевидно необходимите отмъщения за убийствата на хора от личния състав с други средства, а именно чрез ограничени екзекуции, но най-вече чрез транспортиране на голям брой евреи и комунисти на изток, което според моето информирано мнение има далеч по-смразяващ ефект върху френското население от тези масови разстрели, които французите не разбират.“ Наследникът на Щюлпнагел, неговият братовчед Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел, успява да получи съгласие да опита да приложи политика на отмъщение чрез масови прогонвания. И така, в отговор на атака от Съпротивата през 1942 година 1112 евреи от Компиен са пратени в Аушвиц. За германците няма значение, че никой от тези 1112 евреи не е виновен за убийствата на Съпротивата. Но заради вярата им в желязната връзка между комунизма и юдаизма, за нацистите е достатъчно и това, че са евреи.