Влакът с френските евреи стига в Аушвиц на 30 март 1942 година, само няколко дни след като пристигат първите словашки евреи. Френските евреи също като словашките не са селектирани при пристигането им и влизат в лагера, но всички те загиват там. Повече от 1000 от тях са мъртви в рамките на пет месеца.
Но депортирането на евреи от Франция като последица от Окончателното решение започва чак през лятото на 1942 година. То е част от модел в цяла Западна Европа. На 11 юни оберщурмбанфюрерът (подполковник) от СС Адолф Айхман от Отдела по еврейските въпроси свиква среща в Берлин, на която с представители от Франция, Холандия и Белгия трябва да се обсъди приложението на Окончателното решение. Той им казва, че Химлер е наредил депортирането на голям брой евреи от запад, но 90 процента от тях трябва да бъдат здрави и в добра форма. Само 10 процента могат да бъдат „неспособни да работят“. На срещата са поставени и цели, какъв брой евреи да бъдат депортирани — 10 хиляди от Белгия, 15 хиляди от Холандия и 100 хиляди от Франция. Числото за Франция е очевидно най-амбициозното и представлява предизвикателство за представителя на Айхман в Париж Теодор Данекер, двайсет и девет годишен хауптщурмфюрер (капитан) от СС.
Данекер знае, че трябва да спечели подкрепата на френските власти, за да изпълни задачата. През 1942 година във Франция има само около 3000 германски полицаи, напълно недостатъчни за постигане на целта, поставена от Айхман, но пък има 100 хиляди френски полицаи. На среща от 2 юли 1942 година между германски и френски представители Рене Буске, началникът на Френската национална полиция, представя френското предложение. От окупираната зона на Франция, която е под административния контрол на германците, ще бъдат депортирани само чуждестранните евреи. В неокупираната зона, която е контролирана от правителството във Виши, френската полиция няма да участва в лова на евреи. „От френска страна нямаме нищо против самите арести“, казва Буске, но участието на френската полиция „би било срамно“. Буске променя позицията, след като началникът на германската охранителна полиция Хелмут Кнохен отбелязва, че Хитлер би възразил категорично срещу френското отношение. Тогава Буске отвръща, че френската полиция ще съдейства както в окупираната, така и в неокупираната зона, но все пак ще подбира само чуждестранните евреи, не френските. По-късно потвърждава, че маршал Петен се е съгласил с депортирането на чуждестранните евреи от всички части на Франция „като първа стъпка“. Няма споразумение с германците, че френските евреи по някакъв начин ще бъдат спасени за сметка на чуждестранните — само заявление от френските власти, че чуждестранните ще бъдат пратени първи.
На 4 юли френският премиер Пиер Давал се среща с Данекер, за да обсъди с него предстоящите арести. Давал съобщава мнението на френската страна: „По време на евакуацията на еврейските семейства може да се прибират и деца под шестнайсет години“. Той изразява безразличие към съдбата на децата от окупираната зона. Така Давал доброволно предава еврейските деца. Нацистите не са ги поискали — в този момент те като че ли изобщо не ги искат. Но премиерът на Франция, страна с горда история на защита на човешките права, поема инициативата и предлага нацистите да вземат и невинните деца. Давал по-късно се опитва да представи действията си като хуманитарен акт, но това винаги е била несъстоятелно извинение, не на последно място защото Давал знае, че Хитлер е решен да постигне „изтребление“ на еврейската раса в Европа в случай на световна война. Лавал — също като словаците — почти сигурно е мотивиран от целесъобразността. Ако позволят на еврейските родители да оставят децата си, след като те бъдат депортирани, те биха се превърнали в проблем за френските власти. Лавал не иска този проблем, затова се опитва да се отърве от тях. Той дори не е фанатичен антисемит. Но е циничен и коравосърдечен политик.
На картата е отбелязан броят на евреите, депортирани в Аушвиц — огромното мнозинство от които загиват там. Почти всички пристигат в Аушвиц Биркенау, макар първите групи през 1942 г. да са настанени в главния лагер на Аушвиц. Числата са взети от подробното аналитично изследване на Франтишек Пипер „Аушвиц: колко загинаха“. Д-р Пипер твърди, че още 34 хиляди евреи са депортирани в Аушвиц от концентрационни лагери и „незнайни места “. Това е важно да се отбележи, първоначалният брой на евреите от Унгария — 438 хиляди, впоследствие е поправен на 430 хиляди, а Норвежката кралска комисия съобщава по-точни данни за броя на евреите от Норвегия, които загиват в Аушвиц, а не просто са депортирани там. и този брой е 747. И трябва винаги да помним, разбира се, че евреите са депортирани от нацистите и в много други лагери и дестинации, не само в Аушвиц.