Може би не е изненадващо, че фашистите на Мусолини толерират италианските евреи. Те са водили битка заедно с Джузепе Гарибалди — великият италиански герой, който е вдъхновение за Мусолини — за обединяването на Италия през втората половина на XIX век и след победата на Гарибалди преследването срещу тях спира. Италианските евреи вече могат да достигат до най-високи позиции в държавата — през 1902 година например Джузепе Отоленги става министър на войната, а през 1905 година Алесандро Фортис става министър-председател.
Чак когато Мусолини решава да се свърже във вярно приятелство с Хитлеристка Германия в края на 30-те години на XX век, режимът му става открито антисемитски. През 1938 година са приети множество закони, включително и такива, които обявяват браковете между евреи и не-евреи за незаконни и забраняват на италианските евреи да служат във въоръжените сили. Но тези мерки са мотивирани предимно от опортюнизъм, а не толкова от антисемитски убеждения. Макар без съмнение някои италиански фашисти да мразят евреите, на повечето италианци им е трудно да разберат защо еврейските им съседи изведнъж стават жертви на гонения. Дори фашистката администрация проявява значителна гъвкавост в прилагането на антисемитското законодателство. През юли 1939 година например е създадена комисия, която трябва да „превърне в арийци“ подбрани евреи — най-вече такива, които са платили големи подкупи. Влизането на Италия във войната през 1940 година не води до масови гонения срещу италианските евреи, макар полицията да започва да интернира чуждестранни евреи, които живеят в страната. В териториите около Италия, окупирани от италианската армия, политиката към евреите често е относително милостива. В Хърватия например, където италианците окупират голяма част от бреговата ивица, италианската армия защитава евреите от хърватските усташи, местната антисемитска милиция. През 1942 година хърватското правителство се съгласява с нацистите, че евреите в страната, които са останали живи, може да бъдат депортирани. Но италианците отказват да предадат няколко хиляди евреи, които са потърсили убежище в италианската зона. Германците искат от Мусолини да нареди на представителите си в Хърватия да съдействат. Мусолини казва, че ще опита, но италианските власти в Хърватия продължават да протакат и да измислят нови и нови причини да не изпълнят германските искания.
През ноември 1943 година в отговор на навлизането на съюзниците в Северна Африка германците окупират територията, която преди е била под контрола на правителството във Виши. В същото време те също така се съгласяват, че италианците могат да пратят войските си в осем френски департамента на средиземноморския бряг, които преди са били под контрола на Виши. Това води до директна конфронтация между италианската и френската администрация, в която изпъква изключително различният подход в отношението към евреите. Италианският генерал Карло Аварна ди Гуалтиери казва на властите във Виши, че италианците ще се опитат да управляват територията си във Франция с „хуманно законодателство“. В изпълнение на тази цел италианците възпират желанието на Виши да преследва евреите. Те например позволяват на чуждестранните евреи да продължат да живеят по крайбрежието — според разпоредбите на Виши те трябва да се преместят навътре в страната — и отказват да изпълнят френското искане документите на евреите да бъдат белязани със специален печат. Френските власти не приемат добре този „хуманен“ подход към „еврейския въпрос“. Пиер Лавал се оплаква на италианците от тяхното поведение и дори иска от германските власти „подходяща подкрепа“ за връщане на френския контрол.
Как можем да обясним „хуманизма“ на италианците в тези окупирани територии? Отчасти с това, че италианците искат да покажат, че са равни партньори с германските си съюзници. Че на тях никой не може да им нарежда. За разлика от французите италианците не са победена нация, принудена да влезе в нежелани отношения с германците, а поданици на горда независима държава, която е избрала да води война. Освен това за разлика от Франция Италия не е приела голям брой чужди евреи, а и италианците не са научени да мразят евреите като германците. Сега те могат да защитят евреите в териториите, които окупират, без да поемат голям риск. Тогава защо да не им помогнат? С това не искаме да кажем обаче, че италианските войници са били светци — множество устни свидетелства, събрани от тях на Източния фронт, показват, че понякога някои от тях експлоатират сексуално еврейски жени.