Но нацистите като че ли нямат нищо против жестокостите, извършвани от усташите спрямо евреите. През 1942 година повечето от 40-те хиляди евреи в Хърватия са затворени в концентрационни лагери в страната — най-вече в зловещия лагер в Ясеновац. Германците искат от хърватите да депортират оцелелите евреи и първата група за Аушвиц тръгва на 13 август.
Въпреки огромната жестокост на хърватските усташи, есесовците не могат да приложат в Хърватия окончателното решение така, както им се иска. Фундаменталният проблем на нацистите са връзките на определен брой хърватски лидери с евреи. Както пише в доклад германският полицейски аташе в Хърватия СС оберщурмбанфюрер (подполковник) Хелм през април 1944 година, „голяма част от хърватското управление е свързано чрез брак с евреи“. Възможността определени евреи да бъдат обявявани от хърватското ръководство за „почетни арийци“ означава, че е невъзможно „еврейският въпрос“ в страната да бъде обявен за окончателно „решен“. Докато Хърватия е съюзник, нацистите не могат да направят почти нищо за това, освен, както предлага СС оберщурмбанфюрер Хелм, да се опитат да „убедят“ хърватското правителство „само да елиминира тези евреи, които все още заемат държавни постове“ и „да приложи по-сурови стандарти при даването на права на почетните арийци“.
Германците също така имат проблеми с отношението на унгарците към евреите, макар властите вече да са направили антисемитските гонения по-интензивни. Още през август 1941 година Унгария гони 17 хиляди евреи, които нямат унгарско гражданство, като ги праща в хаоса на изток, където почти всички са избити от айнзацгрупите и есесовските отряди в Каменец-Подолск в Западна Украйна. Унгарците също така извършват брутална окупация на територия в Югославия и през януари 1942 година избиват стотици евреи в Нови Сад в Сърбия. Освен това принуждават много унгарски евреи да служат в трудовашките батальони, където съдбата им зависи от прищевките на командирите на подразделението им. Според едно свидетелство евреи от едно такова подразделение са обливани с маркучи със студена вода през зимата, за да заприличат на „ледени статуи“. Друг унгарски офицер пък решава да екзекутира масово подразделението си. Убити са 96 души, трийсет от тях от самия офицер. Според един източник повече от 30 хиляди унгарски евреи никога не се завръщат от Източния фронт.
Но унгарското правителство няма желание да депортира всички евреи от страната в съседните територии под контрола на Унгария, а те са повече от 750 хиляди. Адмирал Хорти, унгарският регент и държавен глава, е изкусен политик и балансира между нуждата от приятелството със своите германски съюзници и недоволството от изчезването на евреите, предадени на германците през 1941 година и убити в Каменец-Подолск. През март 1942 година Хорти сменя антисемитския и пронацистки премиер Лаело Бардоши с много по-прагматичния Милош Калай. Хорти решава да играе дълга игра, като изчака да види как ще се развие войната. Той разбира, че може да не се окаже в интерес на Унгария да предаде голям брой евреи на нацистите. Сигурно си мисли — ами ако съюзниците победят? Какво възмездие ще последва?
Макар да разочароват нацистите, действията на Унгария не са били прекалено изненадващи, тъй като адмирал Хорти никога не е крил прагматичното си отношение. Неочаквано обаче е поведението на Румъния. Румънското правителство преди това демонстрира огромна решителност в избиването на евреите. Румънски военни съвместно с айнзацгрупите избиват 160 хиляди евреи в Украйна след нападението срещу Съветския съюз през 1941 година, а румънските власти депортират 135 хиляди евреи от Източна Румъния в Трансилвания, където около 90 хиляди от тях умират в лагери.
През лятото на 1942 година по всичко личи, че румънците ще съдействат на германците и ще прогонят евреите от вътрешността на страната. На 8 август 1942 година „Bukarester Tagblatt“ („Букурещки вестник“), който се издава в Румъния от германското посолство, обявява, че се готви „окончателно“ прочистване на страната от евреите. Малко след това „Народен наблюдател“ потвърждава новината, като казва: „През следващата година Румъния ще бъде напълно прочистена от евреите“. Но тогава започва да се обсъжда депортирането.
Маршал Антонеску увърта. Той не казва, че вече не е готов да депортира останалите в Румъния евреи, нито се ангажира с точна дата, на която да започне депортирането. Прави го заради комбинация от причини. Както вече видяхме, до света достига информация за съдбата на евреите. Това означава, че на всеки държавен глава, който предава евреи на германците, след края на войната вече ще му е трудно да твърди, че не е знаел какво се случва. Не че за румънците това би имало значение, ако германците спечелят, но този изход вече не изглежда сигурен. Въпреки успехите на Вермахта, който напредва към река Волга и Кавказ, влизането на Америка във войната кара много от съюзниците на германците да преосмислят какво може да им донесе бъдещето. Дори някои от германското ръководство започват да изразяват съмнения. През септември 1942 година например генерал Фридрих Фром, който отговаря за доставките на въоръжение на германската армия, праща доклад до Хитлер, в който го призовава да преговаря със съюзниците и да спре войната. Според Фром Германия просто не може да се мери с огневата мощ, която вече е на разположение на съюзниците.