Заповедта на Химлер е ключов момент в историята на Холокоста — важна част от еволюционния процес. В началото на 1942 година нацистите вече със сигурност знаят колко евреи ще избият в краткосрочен план. За Хайдрих във Ванзее конфронтацията с евреите е дългосрочен постепенен процес, в който голям брой евреи трябва да умрат от тежък труд в продължение на дълъг период от време. Но през юли 1942 година Химлер на практика казва: "Веднага ще избием огромен брой евреи“. Това е огромна стъпка напред и тя става възможна само защото нацистите вече са започнали постепенно да избиват подбрани евреи. Само заради това и заради опита, който са събрали междувременно, Химлер вече може да бъде сигурен в масово убийство с такъв мащаб.
Това несъмнено е решение, взето в седмиците и месеците след конференцията във Ванзее, а не приложение на решение от Ванзее или преди това. Знаем това отчасти заради промените, необходими в двата съществуващи специализирани лагери на смъртта с фиксирани газови камери. Нито Белжец, нито Собибор имат капацитета да избиват такъв брой евреи, какъвто Химлер си представя. Но на този етап вече там се правят разширения. В Белжец през юни временно спират да докарват нови хора, докато се строят по-големи газови камери, в които да може да бъдат избивани по хиляда души наведнъж. През втората седмица на юли влаковите композиции отново тръгват натам, точно навреме, за да изпълнят програмата на Химлер. По същия начин и в Собибор изтреблението е спряно до края на юли. Това се прави, за да се поправи железопътната линия, по която евреите са докарвани в лагера, но и за разширяване на съществуващите газови камери. Капацитетът на избиването нараства от 600 до 1200 души наведнъж. Но най-важното е, че на 23 юли, само четири дни след заповедта на Химлер, е открит нов лагер за изтребление в Треблинка, близо до главната железопътна линия към Варшава на около 100 километра на юг. Броят на избитите там евреи отстъпва само пред този на жертвите в Аушвиц.
На този етап се струпват и редица други фактори, появили се след конференцията във Ванзее. Първият е административна промяна със значителни последствия. През първите месеци на 1942 година Ханс Франк, управникът на Генерал-губернаторството, трябва да отговаря на обвинения в корупция. С отслабването на позициите на Франк Химлер поема контрола над еврейската политика в Генерал-губернаторството, която се подчинява вече само на желанията на Хитлер. Това е особено важно, защото там живеят най-много евреи — около 1,7 милиона. Химлер вече има подчинен в Люблин в Генерал-губернаторството — началникът на СС и полицията Одило Глобочник, — на когото може да разчита за организацията на практическия аспект по разширяването на плана за изтребление.
Възниква въпросът и за наличието на храна. Намаляването на дажбите за германците през април 1942 година разбираемо се оказва непопулярно и нацисткото ръководство е решено повече от всякога, че преди да остане по-малко храна за германците, други трябва да умрат от глад. Гьоринг изразява това виждане на среща на 6 август 1942 година, когато налага нови правила в окупираните територии. „Тази непрекъсната загриженост за чужди народи трябва веднага да спре веднъж и завинаги — казва той на група висши държавници. — Пред мен са докладите, какво се очаква от вас. Според мен нищо, що се отнася до вашите територии. В тази връзка няма значение дали ще кажете, че вашите хора ще умрат от глад. Да умират, стига да няма припадащи от глад германци.“ Няколко дни преди тази среща Химлер нарежда да се ограничат доставките на храна за Варшава през август и всички фермери, които не предадат продукцията, която германците очакват от тях, да бъдат екзекутирани. Разбира се, още един начин да се намали нуждата от храна в окупираните територии, е да се избият много от хората, които ядат от нея. В този случай това са евреите от Генерал-губернаторството.
Допълнително външно събитие, което ще усили смъртоносната решителност и на Хитлер, и на Химлер, е убийството на Райнхард Хайдрих. В операция, планирана от британските специални служби, двама чехи нападат открития мерцедес на Хайдрих, докато той шофира през Прага сутринта на 27 май 1942 година. Хайдрих умира от раните си осем дни по-късно. На погребението му на 9 юни Химлер казва: „За нас е свещен дълг да отмъстим за неговата смърт, да продължим делото му и дори още по-безмилостно отпреди да унищожим враговете на нашия народ, без да показваме никаква слабост“. Същата вечер на среща на висши есесовци Химлер заявява, че „до една година… никой [евреин] повече няма да мигрира. Проблемите най-накрая ще се разрешат.“ Избиването на евреите в Генерал-губернаторството ще бъде наречено Операция „Райнхард“ в чест на Хайдрих.