Химлер се среща много пъти с Хитлер през този период и има убедителни доказателства, че на 23 април и 3 май те провеждат важни дискусии за разширяването на обхвата на убийствата. Химлер дори се среща с Хитлер през юли в деня, в който обявява „цялостното прочистване“ на евреите в Генерал-губернаторството и е немислимо двамата отново да не са обсъдили предстоящото изтребление. Когато два месеца по-късно Хитлер заявява, че на евреите „скоро няма да им е смешно“, е много вероятно завоалирано да споменава огромното разширяване на плана за изтребление в Полша, който започва през юли.
Горе-долу по същото време Химлер и Хитлер обмислят и масовото избиване на милиони не-евреи. На 16 юли три дни преди да заповяда почти всички евреи в Генерал-губернаторството да бъдат избити до края на годината, Химлер казва в частен разговор, че е преживял „най-щастливия ден в живота си“, защото току-що е обсъдил с Хитлер „най-великата колонизация, която светът някога ще види“ и собствената му роля в реализирането й. Това е зловещият Генерален план за Изтока, според който десетки милиони славяни трябва да бъдат осъдени на робство или смърт. И индикации за това, колко безмилостен може да бъде Химлер, стремейки се към расово „прочистване“, идват още в месеца след този „най-щастлив ден“. Като акт на масова „германизация“, който след войната не получава вниманието, което заслужава, той нарежда експулсирането на огромен брои поляци от региона около Замошч в Югоизточна Полша. Представителят на Химлер в Люблин — Одило Глобочник, отговаря за насилственото депортиране на повече от 50 хиляди души. Идеята е целият този регион, богат на плодородна земя, да бъде колонизиран от етнически германци. Но нацистите отново надценяват способността си да изпълнят тази задача и расовата им арогантност се обръща срещу тях. Много поляци бягат в горите, обединяват се в отряди на съпротивата и отвръщат на удара. Очевидно в този момент не е практично за нацистите да продължават с изпълнението на този план паралелно с депортирането на евреите, и колонизацията на Химлер остава нереализирана.
В Генерал-губернаторството най-много евреи са затворени в гетото във Варшава. Там живеят два пъти повече хора от тези, които Айхман е казал, че иска да депортира през лятото от Франция, Белгия и Холандия взети заедно. Затова не е учудващо, че през лятото на 1942 година повече от 300-те хиляди евреи във Варшавското гето са непосредствена цел за СС. Адам Черняков, председателят на Еврейския съвет на гетото, пише в дневника си на 18 юли, че обикалят „слухове“ за депортиране. На следващия ден той отбелязва, че е направил всичко по силите си, за да успокои тревожните евреи. „Опитах се да вдъхна увереност на делегациите, които идваха при мен — пише той. — Те не знаят какво ми струва това. Днес взех две прахчета против главоболие, още едно болкоуспокоително и седатив, но главата все още ме боли. Опитвам се да не свалям усмивката от лицето си.“ На следващия ден есесовски офицер казва на Черняков, че може да съобщи на населението от гетото, че всички приказки за депортиране са „пълни глупости“. Но това е лъжа. Два дни по-късно, на 22 юли, Черняков пише: „Казаха ни, че всички евреи, без оглед на пол и възраст, с известни изключения, ще бъдат депортирани на изток. До 4 часа следобед днес трябва да бъде осигурен контингент от 6000 души. И това ще е минималната дневна квота.“ Отчаянието на Черняков се поражда най-вече от това, което той нарича „трагичната дилема“ с децата от сиропиталищата. Дали да предава и тях? Отговорът, разбира се, трябва да е „да“. За СС децата са особено важна цел — те са „най-безполезните“ от „безполезните гърла“.
Адам Черняков не знае, но един от офицерите на Одило Глобочник е пристигнал в гетото преди няколко дни, за да планира депортирането с помощта на есесовците, които пък го надзирават. Те търсят съдействието на Еврейския съвет за организиране на групите чрез комбинация от стимули и заплахи. Стимулът е прост: СС предлагат да изключат членовете на Съвета и техните семейства от депортирането. Заплахата е дори още по-семпла — ако Еврейският съвет не съдейства, близките им ще бъдат убити. Казват на Черняков на 22 юли, че „ако депортирането бъде затруднено по някакъв начин“, жена му ще бъде „първата, която ще бъде застреляна като заложник“.
Всичко това е прекалено за Адам Черняков. На 23 юли той се самоубива, като поглъща капсула цианид. Това обаче изобщо не повлиява на СС или на депортирането. Те назначават друг председател на Еврейския съвет — Марек Лихтенбаум, и продължават както преди. Над 2000 души от еврейската полиция в гетото помагат за депортирането. И те като членовете на Еврейския съвет така спасяват — поне временно — собствения си живот и живота на съпругите и децата си.