Той е арестуван и съден през февруари 1924 година. Хитлер знае, че заради първоначалната си подкрепа в „Бюргербройкелер“ баварските власти също са взели участие в пуча, и използва съда като сцена, за да изкрещи политическите си възгледи на целия свят. Той се обявява за „унищожител на марксизма“, твърди, че изобщо не е извършил „държавна измяна“, а само е искал да създаде в Германия условия, които „да направят възможна желязната хватка срещу враговете ни и тяхното премахване“. Хитлер не съжалява за действията си. Даже изглежда горд с тях.
Хитлер е признат за виновен в държавна измяна — никаква друга присъда не е възможна при доказателствата срещу него. Но съдът е снизходителен. Съдията Георг Найтхард е един от многото водещи фигури в баварското общество, които симпатизират на целите на нацистите. В резултат на това Хитлер получава възможно най-леката присъда — пет години затвор, — като очакването е да бъде пуснат под гаранция много преди да излежи това наказание.
Важното в този епизод при възникването на нацистката партия като революционно антисемитско движение не е толкова личният характер на Хитлер — макар той също да не е за подценяване, — а отровната смес от обстоятелства, които правят възможна ситуацията в Бавария. Без да отчитаме размирното време, трудно ще разберем как възходът на такава пъстра група от агресивни хора е бил толериран в цивилизована страна.
В годините непосредствено след Първата световна война германците се борят с множество трудности, които потенциално застрашават живота им. Хиперинфлацията изяжда спестяванията им, Ваймарската администрация изглежда безсилна пред лицето на външна интервенция — навлизането на френски и белгийски войски на немска територия в Рейнска област е особено унизително. Все още ги заплашват комунистически революции. Демокрацията като че ли носи само хаос. Нацистите са партия на насилието, но парадоксално твърдят, че предлагат път към стабилност. В резултат на това незначително малцинство и Германия — наистина съвсем малко по онова време — ги подкрепя.
И накрая — във време на огромни страдания Хитлер предлага увереност. Неговите речи сякаш казват: „Чуйте, вие не сте виновни за никой от тези проблеми“. През следващите месеци, докато излежава присъдата си, той ще обясни по-подробно кой според него е виновен за всички беди на Германия и защо.
3. От революция към избори (1924–1933)
Хитлер излежава присъдата си в затвора в Ландсберг на 45 километра от Мюнхен. Това е Festungshaft, или затвор-крепост, което означава, че условията са добри и няма много ограничения за посетителите. По-късно един нацистки поддръжник ще отбележи, че когато посещава Хитлер, си мисли, че „влиза в деликатесен магазин“, защото почитателите на нацисткия лидер са му осигурили обилни количества „шунка, наденици, торти, кутии шоколадови бонбони и много други неща“.
В тази приятна обстановка и сред много от другарите си, също участвали в пуча, Хитлер пише книгата „А/еш Kampf („Моята борба“). Макар стилът й да е груб и хиперболичен, тя предлага ценна информация за светогледа на Хитлер. Книгата не е проект за Холокоста — в нея Хитлер не очертава план за изтребление на евреите, — но излага на показ природата на своя антисемитизъм. Обяснява много по-подробно, отколкото в предишните си творения, защо мрази евреите. Днес тази омраза ни изглежда продукт на ум, който е толкова дълбоко затънал в предразсъдъци, че е на прага на лудостта.
Темата за евреите доминира в книгата. Не би било прекалено да кажем, че евреите са лепилото, което държи целия светоглед на Хитлер. В този смисъл той ги използва по един почти пресметлив начин. Той вярва, че великият лидер трябва да поведе борбата срещу само един враг. Твърди, че това е така, защото „възприемчивостта на широките маси е много ограничена, интелигентността им е ниска, а способността им да забравят е огромна“. Но тактическата полезност, която Хитлер открива в свързването на евреите с всеки проблем на Германия, не бива да ни заблуждава — той искрено вярва в заплахата, която те представляват. „Има ли някаква форма на мръсотия или разточителство, особено в културния живот, в която да не е замесен някой евреин?“, пише той в „Моята борба“. „Ако дори леко срежете подобен абсцес, като ларва в гниещо тяло, стресната от внезапната светлина, ще откриете някой чифут.“
В „Моята борба“ Хитлер се опитва да очертае ясна визия как работи светът, но също така и начина, по който собственият му живот се развива от младостта му нататък. Сигурно вече сте забелязали какви съмнения има за силата на антисемитизма му по време престоя му във Виена, но в „Моята борба“ той недвусмислено заявява, че разрушителните му възгледи за евреите са се формирали през времето, което прекарва в австрийската столица. Евреите са мръсни — „по външността им можеш да познаеш, че не са любители на водата“; те са лукави — „не знаех на какво повече да се учудя: на подвижността на езиците им или на виртуозните им лъжи“; те налагат сексуално робство — „връзката на евреите с проституцията и дори още повече с трафика на бели робини може да се види във Виена по-добре, отколкото във всеки друг западноевропейски град, с изключение може би само на южните френски пристанища“; те стоят зад политическата идеология, която той най-силно презира — „еврейската доктрина на марксизма отрича благородния принцип на природата…“