Много години след войната е възможно само приблизително да се преброят убитите в Майданек, Треблинка, Белжец и Собибор. Но през 2000 година в Държавния архив в Лондон е намерена разшифрована телеграма, в която са цитирани цифрите на нацистите. Телеграмата е с дата 11 януари 1943 година и е написана от щурмбанфюрера (майор) от СС Херман Хьофле, един от организаторите на Операция „Райнхард“. В нея се съдържа точният брой на убитите във всеки лагер до края на 1942 година; 24 733 в Майданек, 101 370 в Собибор, 434 508 в Белжец и 713 555 в Треблинка — убити са общо 1 274 166 човешки същества.
Нацистите успяват да извършат масово убийства в невероятен мащаб с помощта на съвсем малък брой надзиратели от СС. В Треблинка, лагера, в който загиват половината от този огромен брой хора, само две дузини есесовци наблюдават процеса по изтреблението. Това е в пълен контраст с хилядите есесовци, членове на айнзацгрупи и други специални части, които разстрелват масово евреи в Съветския съюз. Интересно е, че Майданек, където според телеграмата на Хьофле са избити най-малко хора, се нуждае от по-голям персонал от другите, защото там затворниците най-дълго са държани живи.
Информацията, която дава телеграмата на Хьофле, е недвусмислена. Само шепа есесовци могат да избият огромен брой човешки същества в малко пространство, стига да се използват механизирани средства и новодошлите да се убиват в рамките на часове след пристигането им.
В началото на 1942 година нацистите не знаят дали е възможно да убиват толкова много хора толкова бързо. Но до края на годината те вече знаят отговора — възможно е.
14. Убивай и убеди и другите да помагат (1942–1943)
Всички тези убийства се случват на фона на най-кървавата война в човешката история. И ходът на тази война от своя страна влияе на степента, в която съюзниците на нацистите желаят да участват в Холокоста. Но през 1942 година за наблюдателите невинаги е лесно да предвидят какъв точно ще е изходът от конфликта.
Макар да е сигурно, че Червената армия спира германците пред Москва през декември 1941 година, съветската победа е последвана от поражение. През май 1942 година съветските войски атакуват германците край Харков в Украйна, когато Червената армия има голямо предимство и е два пъти по-многобройна от противника. Но става ясно, че численото превъзходство невинаги гарантира успех, ако няма достатъчно добра тактика, и съветските войници скоро изпадат в беда. Германците се оттеглят и дават възможност на Червената армия да напредне, но след това се придвижват по фланговете и я обкръжават. Съветските войници изпадат в паника. Повече от четвърт милион от тях са убити, ранени или пленени.
Борис Витман, офицер от Шеста съветска армия, е един от пленените. Той си спомня, че след като е заловен, германците веднага показват, че водят жестока идеологическа война. Първо търсят евреи и комисари сред военнопленниците и когато ги намират, ги разделят на групи. Отвеждат комисарите и Борис Витман повече не ги вижда, но става свидетел на това, което се случва на десетките открити евреи: „На евреите бяха дадени лопати и им бе казано да копаят окоп. Започна да вали. Не след дълго виждах само теметата им. Един есесовец ги удряше, за да работят по-бързо. Когато окопът бе достатъчно дълбок, той взе един руски автомат и започна да стреля, изстреля няколко откоса в окопа. Чувахме стоновете им. След това още есесовци се обърнаха натам и ги довършиха. Бяха убити само защото са евреи. Това бе шок за мен, защото тогава разбрах какво представлява нацизмът. [Германците] ни казваха, че евреите и комунистите не могат повече да ни владеят, че германците са дошли да ни освободят и скоро ще се приберем у дома. Но аз знаех, че трябва да се бия с германците до самия край.“
След като унижава Червената армия край Харков, Хитлер влиза в офанзива с кодовото име Операция „Блау“. Идеята е Вермахтът да напредне към река Волга в югоизточната част на Съветския съюз и след това в Кавказ и съветските нефтени находища зад планината. Това е много амбициозен план. В началото изглежда, че работи. Но проблемът, пред който се изправят германците, е, че колкото повече напредват на изток, толкова повече се удължават линиите им на доставки — трудност, която се засилва от решението на Хитлер да прати един лъч на юг към Кавказ и друг на изток към Волга. Според генерал Халдер, началник на генералния щаб на германската армия, огромната самоувереност на Хитлер заплашва да замъгли преценката му. „Тази хронична тенденция да подценява възможностите на врага постепенно приема гротескни размери и се превръща в реална опасност“, пише Халдер в дневника си на 23 юли 1942 година. „Ситуацията става все по-непоносима.“ Думите на Халдер са пророчески. Няколко месеца по-късно германската армия влиза в жестока и променяща войната битка по улиците на град на западния бряг на Волга, наречен Сталинград.