Хитлер пише, че е имал гръмогласни спорове с евреи, когато се е опитвал да ги убеди в опасностите на тяхната „марксистка доктрина“. Но проблемът е, че „винаги когато се опиташ да атакуваш някого от техните апостоли, ръката ти се изпълва с мазна слуз, която изтича измежду пръстите ти, а след това отново се събира“. Хитлер се описва по време на престоя си във Виена като политически агитатор, който „говори, докато езикът му се умори и гърлото му предрезгавее, а след това никой не си признава, че е бил част от подобна дискусия“. Но не е трудно да разберем, защо Хитлер иска да извае този предвоенен образ за себе си. Защото в „Моята борба“ той създава една митична приказка — почти псевдорелигиозен трактат. Той описва етапите на пробуждането си като ясни и логични. Във Виена като млад той започва фанатично да мрази евреите, защото вижда вродените опасности на тяхната „раса“. По време на Първата световна война научава как тънещите в лукс евреи в Германия саботират храбрите войници на фронтовата линия. Веднага след края на войната той най-накрая получава просветление за своята мисия — „аз на свой ред реших да вляза в политиката“.
Истината е много по-различна. По време на престоя си във Виена и службата си в германската армия той е самотна фигура, прогонена от групата. Никога не демонстрира никакъв интерес към кариера в политиката, не спори с часове с евреи. Вече знае с какво иска да се занимава — той копнее да бъде художник. Дори след войната, обратно на твърденията в „Моята борба“, той не показва никакво желание да влезе в политиката. Не се присъединява към паравоенните Свободни корпуси, а остава в армията. Чак когато през лятото на 1919 година е назначен да работи за капитан Карл Майр, началникът на разузнавателния отдел на армията, той като че ли показва някакъв интерес да стане политик.
Проблемът на Хитлер е, че истинската му автобиография не му придава героичен облик. Всъщност той е като повечето хора — съсипан от събития, над които няма контрол. Ако не бе избухнала Първата световна война, той най-вероятно щеше да си остане беден художник, който е готов да продава картините си на еврейски търговци. Ако войната не бе свършила по този начин, той почти със сигурност никога нямаше да влезе в политиката. Но Хитлер е достатъчно проницателен, за да осъзнае, че никой от потенциалните му последователи не би оценил истинската му лична история. Той трябва да поддържа заблудата, че е роден за велики дела. Трябва да твърди, че е господар на събитията, а не те — на него.
Това е важно в контекста на Холокоста, защото означава, че никой не би могъл да обясни това престъпление само с твърдението, че Хитлер е някак си роден да го извърши. Макар да е вярно, че до времето, когато пише „Моята борба“, той вече е развил огромна омраза към евреите, истинският спусък на тази емоция като че ли е германският разгром през ноември 1918 година, съчетан с политическата и икономическата ситуация в Бавария в първите следвоенни години. Тези обстоятелства също така обясняват, защо много хора изведнъж са омагьосани от неговите речи. Преди войната, когато Хитлер бръщолеви пред приятелите си за своите възгледи за изкуството, никой не иска да го слуша.
Сега, когато говори за политика, той постига връзка с последователите си, защото те споделят същата дълбока емоция и същите предразсъдъци.
Хитлер обаче прави нещо повече от това, просто да повтаря пред последователите си възгледите, които те вече имат. Неговият расизъм и антисемитизъм са толкова крайни, че легитимират поддръжниците му да разширяват обхвата на омразата си и да я втвърдяват. Когато пише пресилени изречения в „Моята борба“, като например че „евреите са и ще останат типични паразити, търтеи, които като отровни бацили се разпространяват веднага, щом намерят благоприятна среда“, той отмества границите на вече съществуващите антисемитски възгледи на своите поддръжници и радикализира дремещия или „умерения“ антисемит. Много по-трудно е да се зарази с антисемитизъм зрял човек, който не е пълен с подобни предразсъдъци. Както пише Олдъс Хъксли: „Пропагандаторът е човек, който канализира вече съществуващ поток. В земя, в която няма вода, той би копал напразно“.