Колкото и да се сериозни тези неуспехи, никой от тях не променя желанието на Хитлер да избива евреите. На 13 май 1943 година той казва на Гьобелс, че тъй като те са „паразити“, то „съвременните хора не могат да направят нищо друго с евреите, освен да ги унищожат“. И добавя: „Еврейството вярва, че е на прага на световна победа. Тази световна победа няма да се случи… Световно господство ще спечелят народите, които първи проумеят какви са евреите и които се борят с тях.“
Хитлер е все така обсебен от евреите като преди. Даже още повече, както ще потвърдят и събитията от лятото и есента на 1943.
15. Потисничество и бунт (1943)
Един от много трагични аспекти на тази история е, че много евреи губят живота си, макар да живеят в страни, които вече са решили, че искат да излязат от войната. Но няма лесен начин за напускане на този конфликт и отмъстителността на Хитлер към партньорите от Оста, които се опитват да се откъснат от нея, е опустошителна.
Италианците например до лятото на 1943 година със сигурност са разбрали колко катастрофална за тях е връзката с нацистка Германия. На 10 юли 1943 година съюзниците влизат в Сицилия и на 19 юли Рим е бомбардиран. „Всички разбираха, че войната е изгубена — казва Марио Мондело, италиански дипломат и член на Фашистката партия. — И разбира се, всички мислеха, че Италия трябва да излезе [от войната] и да не остава с Мусолини… Ние понякога сме по-големи реалисти от германците. И тъй като сме по-големи реалисти, не сме лоялни към началниците си и т. н. Не казвам, че това е нещо благородно, но е част от характера ни.“
На заседание на Висшия фашистки съвет на 24 юли 1943 година Мусолини е критикуван от колегите си и политиките му са атакувани. На следващия ден по време на аудиенция при краля на дучето е казано, че повече няма да е министър-председател. Той е арестуван на излизане от стаята.
Маршал Бадолио сменя Мусолини на поста и се опитва да води преговори за излизане от войната. На 3 септември 1943 година, денят, в който първите войски на съюзниците навлизат от Сицилия в континентална Италия, новото италианско правителство се съгласява на примирие и на 8 септември генерал Айзенхауер съобщава публично новината, че италианците са капитулирали безусловно.
Излизането на Италия от Оста се оказва катастрофално за евреите в страната. В периода между отстраняването на Мусолини и окончателната капитулация на италианците германците получават възможност да подготвят ответния си удар и още щом Италия излиза от войната, германските войски веднага превземат италианските бази и съоръжения. До 10 септември германците вече контролират Рим и повечето италиански войници са разоръжени. В деня, в който германците окупират италианската столица, Хитлер записва реч, която е излъчена същата вечер. В нея той заклеймява двуличието на новото италианско правителство и казва, че Германия никога няма да се предаде по такъв начин. „Всички знаем — заявява той, — победеният в тази безмилостна битка ще бъде унищожен, както искат нашите врагове, а само победителят ще има средства да оцелее.“
Няма как да мине незабелязано, особено от другите германски съюзници, че има и друга интерпретация на ситуацията — че италианците са успели да избегнат битката до самия край, тъй като не са участвали в престъпното масово изтребление. Макар режимът на Мусолини да преследва евреите вътре в Италия, той не е пращал масово евреи на смърт в нацистките лагери. И не само това, но до капитулацията си италианците защитават евреите от депортиране извън Италия. През пролетта на 1943 година например, когато българските власти депортират евреи от Тракия и Македония, италианският консул в окупираната от германците Солунска област организира транспортирането на гръцки евреи към относително по-безопасната Атина, а след това и в италианската зона в Гърция. Дори някои италиански войници посещават лагерите в областта, в които германците държат евреите, и твърдят за определени жени, че са техни съпруги, за да не ги депортират.
Капитулацията на италианците означава, че тази защита вече я няма. Животът на евреите както в бившите окупирани зони, така и в границите на Италия, се променя към по-лошо. Веднага щом германците влизат в Ница в Южна Франция — градът, който дотогава е под италиански контрол, — те започват да издирват евреи и действията им по-късно се прочуват със своята жестокост. Хиляди евреи са потърсили убежище в Ница и са били защитени от италианците през последните десет месеца след падането на правителството във Виши. Но сега германците си отмъщават. При влизането си на италианска територия те са също толкова безсърдечни. Есесовците започват да издирват евреи около езерото Маджоре в Северна Италия и в южния му край се натъкват на такива в един хотел. Убиват шестнайсет от тях и хвърлят телата им езерото.