Църквата в Дания също се опитва да защити евреите. „Когато евреите са преследвани по расови и религиозни подбуди — казва епископът на Копенхаген в недвусмислено заявление за подкрепа от 3 октомври, — дълг на християнската църква е да протестира срещу тези гонения… Въпреки различните религиозни мнения, ние ще се борим за правото на еврейските ни братя и сестри на свобода, която ние самите ценим повече от живота.“
В резултат от тази съпротива германските действия на 1-ви срещу 2-ри октомври до голяма степен се провалят — повечето евреи не са си у дома, когато германците идват. От 7500 са депортирани по-малко от 500. Заловените от германците са пратени не в лагер на смъртта на изток, а в концентрационния лагер Терезиенщат на чешка територия и повечето от тях оцеляват през войната.
Датският опит с Холокоста е уникален. Това е единствената страна под контрола на нацистите, където повечето евреи — около 95 процента — са спасени от своите сънародници. Няма просто обяснение, защо това се случва в Дания и никъде другаде — в един момент се събират много фактори. На първо място, историческата култура на датчаните да са единни срещу своя могъщ съсед Германия. Огромната важност на индивидуалните човешки права. „Бе въпрос на това, което аз наричам датска почтеност и справедливост — казва Руди Биер, който през 1943 година е еврейски тийнейджър, спасен от своите сънародници. — Мисля, че искахме да се защитим един друг, а ние не се отказваме лесно“. Близостта до неутралната страна също изиграва своята роля. Швеция е съвсем близо и предлага леснодостъпно убежище — особено след като на 2 октомври 1943 година шведите съобщават по радиото, че ще приемат всеки датски евреин, който премине протока.
Въпреки че около хиляда от евреите от Дания по онова време са чуждестранни, друг фактор е и усещането, че всички евреи са „истински датчани“, както се изразява Кнуд Диби. Така остава подозрението, че датчаните не толкова спасяват евреи, а свои сънародници, които просто случайно са евреи. Ако Дания не бе поставила толкова строги ограничения за влизащите в страната евреи през 30-те години на XX век, а бяха позволили повече от тях да намерят убежище, ситуацията вероятно щеше да е различна през есента на 1943 година. Но, разбира се, няма как да знаем със сигурност.
И накрая, ето я и най-важната причина толкова много евреи в Дания да бъдат спасени — отношението на германците. Спасяването става възможно само защото Вернер Бест, главният германски представител в страната, отправя предупреждение, което знае, че ще стигне до еврейската общност. Нещо повече, германският флот полага малко усилия за охрана на водното пространство между Дания и Швеция и така позволява на евреите да избягат. „Винаги съм твърдял — казва Руди Биер, — че ако германците са искали да спрат тази операция, са щели да го направят много лесно, защото водното пространство между Дания и Швеция не е нито широко, нито дълго и с четири или пет торпедни катера можеха да провалят всичко.“ Това не значи, че германците напълно си затварят очите за бягството на евреите. В континенталната част на Дания някои германски служители на службите за сигурност се опитват да залавят евреи, а усилията им зависят от ентусиазма на всяко отделно германско подразделение.
Но на върха на германската йерархия в Дания позицията е ясна. Вернер Бест иска да позволи на евреите да избягат. Но преди това свое действие, Бест не е приятел на евреите. Той е убеден нацист, който работи рамо до рамо с Райнхард Хайдрих и помага за определянето и прилагането на нацистката расова политика във Франция. Няма доказателства у него внезапно да се е появило състрадание към съдбата на евреите. Той действа в името на собствения си интерес, а не от хуманизъм. Поглед към мисленето му ни дава документ, който пише за властите в Берлин, с дата 5 октомври 1943 година: „Тъй като целта на действията срещу евреите в Дания беше да се прочисти страната от тях, а не да се провежда лов на глави, трябва да заключим, че те постигнаха своята цел“. По същество Бест твърди, че тъй като работата му е да изчисти Дания от евреите, той е успял. Но постига успех не като ги праща на смърт, а като им позволява да избягат в Швеция. Той също така добавя, че политическата ситуация в Дания винаги е била различна от тази в другите окупирани страни. Нацистите, общо взето, позволяват на датчаните да управляват собствената си окупация, за да гарантират, че притокът на датски храни към Райха няма да спре, затова насилственото депортиране на евреите би предизвикало много лоши чувства. Бест сигурно си мисли, че е много по-добре да постигне желаната „цел“ с по-лежерни средства от ползваните на други места.