Почти сигурно е, че има още една причина за постъпката на Бест, която той никога не би споделил с нацистите. Бест е ерудиран човек. Той е опитен юрист, става съдия още преди да навърши трийсет години. Затова не е неразумно да предположим, че до есента на 1943 година той вече се е досетил, че нацистите ще загубят войната, и започва да си създава биография, която би се харесала на съюзниците. Това е стратегия, която проработва, защото въпреки близостта му с Хайдрих и миналите му престъпления, той е арестуван само за кратко след края на войната. След това става директор на голям германски индустриален конгломерат.
Затова е погрешно да вярваме, че датският пример показва, че героичната съпротива е най-важният фактор, който определя колко евреи ще оцелеят в точно тази страна. Друг елемент е дори още по-важен — до каква степен нацистите искат да открият и депортират въпросните евреи. Този извод се подкрепя от анализа на преживяното от гръцките евреи. В Гърция въпреки множеството примери на съпротива около 80 процента от 70-те хиляди евреи в страната умират по време на войната. Това до голяма степен е така, защото за разлика от Дания там германците са решени да прочистят всички евреи.
Германците влизат в италианската зона в Гърция през септември 1943 година и веднага планират масово депортиране. Веднага започнат протести сред гърците. Архиепископ Дамаскинос, православният владика на Атина, не само отправя апел към германците, но също така призовава другите свещеници да укриват евреите. Преподавателите в Атинския университет също протестират. Германците отвръщат със затваряне на университета и арести на стотици свещеници.
Макар антисемитизмът да не е непознат в Гърция и някои еврейски общности да нямат много приятели, на които да разчитат, в Гърция, общо взето, има симпатия и подкрепа за евреите. Както отбелязва един от изследователите на Холокоста в Гърция: „Мнозинството от гърците проявяват гостоприемство към евреите, които ги молят за помощ“.
Най-прочутият акт на съпротива се случва на остров Закинтос. Когато германците искат списък с всички евреи на острова, местният кмет и местният епископ предават лист хартия, на който има само две имена — техните собствени. Междувременно евреите са укрити в къщите на островитяните не-евреи. Всички 275 от тях оцеляват. Не знаем защо точно германците решават да не преследват евреите на Закинтос.
Най-вероятно просто са решили, че са прекалено малко, за да си заслужават ресурсите, които биха похабили, за да ги открият. Но отново решението на германците изиграва най-важна роля. Инцидентът на Закинтос е прочут, защото евреите оцеляват. Но има и много случаи в Гърция, при които въпреки подобни геройски постъпки евреите са заловени и депортирани.
Солунска област, която претърпява най-големи загуби, е под германски контрол от пролетта на 1941 година. Около 95 процента от евреите там загиват по време на войната — 48 500 мъже, жени и деца. Фактът, че толкова много евреи са съсредоточени на това място и че германците държат контрола две години преди началото на депортирането, ни помага да си обясним защо такъв висок процент гръцки евреи от тази област стават жертви. Освен това за разлика от други части на Гърция евреите от Солунска област не са асимилирани от местното население. Преди войната има малка, но гласовита група, която критикува този етнос — много от представителите на който са икономически успешни, — и германците успяват да се възползват от тези напрежения.
Огромен брой гръцки евреи са пратени в Аушвиц — общо около 55 хиляди. Мнозинството от тях са незабавно избити и процентът оцелели в лагера е много нисък. Гръцките евреи трудно понасят суровия полски климат, малцина от тях говорят немски, езикът, на който са изричани командите в лагера.
Това, което ни показват отново историите на гръцките и датските евреи, е как германците прилагат Окончателното решение по коренно различен начин в различните държави. Колко души искат да открият и депортират от всяко отделно място — нещо, което, както вече видяхме, е най-важният фактор, колко от тях впоследствие ще умрат — зависи от множество други фактори. Като например колко лесно е чисто практически да се депортират евреите, какви ще са политическите последствия, за колко „расово“ опасни се смятат жертвите им, дали живеят близо до фронтовата линия или не, и т. н.