За разлика от евреите в Гърция тези в Дания оцеляват в такъв голям процент, отчасти защото германците избират по множество причини да не ги преследват безмилостно. Но трябва да кажем, че това не засенчва смелостта на тези, които помагат на датските евреи. Героизмът на опълчилите се датчани остана неопетнен. Но трябва да помним и куража на гърците, които помагат на евреите в своята страна, въпреки че толкова много от тях след това са избити от нацистите.
Малко преди датските евреи да отидат на безопасно място в Швеция, евреите от най-големия лагер на смъртта от Операция „Райнхард“ в Полша планират собственото си бягство. През лятото на 1943 година есесовците в Треблинка ще се изправят за първи път пред въоръжената съпротива на затворниците. През месеците преди опита за бягство всички изглежда привидно спокойно. Хаотичното управление на Ирмфрид Еберл е заменено с нов режим на ред и заблуда, която цели да успокоява пристигащите евреи. „Те бяха превърнали платформата, на която пристигаха хората, в нещо като селска гара“, казва Калман Тайгман, член на зондеркомандата в Треблинка. Има табели, на които пише „първа класа“, „втора класа“, „трета класа“ и „чакалня“. Има врата с надпис „Началник гара“. Оскар Стравчински, друг евреин затворник в Треблинка, също става свидетел на трансформацията в лагера. „На видно място бе окачен фалшив часовник с диаметър от 70 сантиметра — пише той. — Всичката тази декорация очевидно трябваше да дезориентира новопристигналите, да им създаде моментно впечатление, че са пристигнали просто на транзитна гара.“ Самуел Виленберг, също затворник в лагера, е отвратен от триковете на СС. „Евреите пристигаха на платформата като на курорт. А на това малко парче земя се извършваше най-масовото убийство, случило се някога в Европа и в целия свят.“ Освен че зоната за пристигане е преобразена, други съоръжения в лагера са разширени. „Имаше и работилници — казва Калман Тайгман. — Шивачи шиеха нови дрехи за СС. Имаше железарска, килимарска и електрическа работилница.“
Но въпреки усещането за привидно постоянство, евреите, работещи в лагера на смъртта, знаят какви са намеренията на германците — по думите на Оскар Стравчински „те никога няма да напуснат Треблинка живи“. Страхувайки се за бъдещето, група затворници от зондеркомандата започват да заговорничат как да избягат от лагера. В това си начинание те са подпомогнати от арогантността на есесовците и самодоволството на украинските им помагачи, които са свикнали да виждат евреите ужасени и сплашени. Освен това, както вече видяхме, есесовците решават, че не е практично да убиват на равни интервали еврейските работници в лагера и да ги заменят с нови — не на последно място защото обучението на нови работници и запознаването им с реда в лагера отнема време. Като държат членовете на зондеркомандата живи по-дълго време, те си улесняват живота, но рискът от въстание става по-голям — особено след като с времето стават все по-малко строги.
Въпреки арогантността на своите надзиратели конспираторите се изправят пред огромни трудности. Ако есесовците заподозрат, че се планира някаква съпротива, те биха изтезавали заподозрените, за да научат подробности за заговора. Това е причината един от организаторите, д-р Юлиян Хоразицки, да изпие отрова, след като е заловен с голяма сума пари, с която се надява да подкупи надзирателите. Той избира самоубийството пред риска да издаде другарите си.
До лятото на 1943 година затворниците от зондеркомандите в Треблинка стават все по-тревожни. Те са загрижени, че лагерът скоро ще бъде затворен и те неизбежно ще бъдат избити в този процес. На 2 август те решават да действат. „Беше ни писнало от това нещастно съществуване — пише Янкел Виерник, затворник в Треблинка — и мислехме само как да си отмъстим на мъчителите и да избягаме… Дългите процесии, зловещите колони на смъртта, бяха все пред очите ни и настояваха за мъст. Знаехме какво се крие под повърхността на тази земя. Бяхме единствените останали живи, които да разкажат историята. Ние тихо се заклехме в праха на нашите събратя, че от тяхната кръв ще се роди отмъстител.“