Конспираторите успяват да откраднат оръжия от арсенала на лагера и в следобеда на 2 август нападат есесовците и другите надзиратели. В същото време други затворници заливат дървените бараки с нафта и ги подпалват. Няколкостотин затворници се втурват към бодливата тел. „Някои от нас бяха покосени от автомати — казва Самуел Виленберг, който бяга от Треблинка в този ден. — Аз тичах по трупове.“ По оградата на Треблинка не тече ток и като използват одеяла, за да покрият бодливата теб, Самуел и останалите бягат към близката гора под обстрела на надзирателите. Самуел си спомня, че тича и „крещи като луд“: „Адът е изгорен!“.
Около 300 души успяват да избягат, но — както ще видим — преминаването през бодливата тел е само първото от многото опасни предизвикателства, пред които ще се изправят спасилите се от лагера на смъртта.
Изненадващо, но есесовците не научават нищо от въстанието в Треблинка и подобно бягство се случва и в Собибор по-малко от три месеца по-късно. Също като в Треблинка членовете на зондеркомандата в лагера на смъртта Собибор разбират, че след като от тях вече няма полза за германците, те ще бъдат убити. Собственото им съществуване зависи от това, дали фабриката за смърт ще продължи да работи. Тази трагична дихотомия — животът им да бъде удължен от смъртта на други — не им убягва. „За известно време имаше застой в притока на хора — пише Тойви Блат, член на зондеркомандата в Собибор. — Храната беше малко и ние бяхме гладни, защото преди си дояждахме с храната, която намирахме в багажа на новопристигналите. Изведнъж нацистите ни наредиха да се приготвим за нова група хора, които щяха да пристигнат на следващия ден. Някъде по далечните железопътни линии на Полша един обречен влак пътуваше към Собибор. Каролек [друг затворник от зондеркомандата] се обърна към мен и каза: „Утре ще има много храна“. Аз си помислих: дали още сме човешки същества?“
Между март и юли 1943 година депортирането на близо 35 хиляди холандски евреи в Собибор обогатява значително лагера. Тези евреи, които пристигат директно от Холандия, носят със себе си храна и бижута. Необичайно е големи композиции от Западна Европа да пристигат в лагер на смъртта от Операция „Райнхард“. Решението за депортирането на холандските евреи в Собибор вероятно е взето заради това, че в Аушвиц току-що са пратени хиляди евреи от Гърция и Собибор има незапълнен капацитет за убийства. Но какъвто и да е точният мотив за него, това решение е една от причините процентът избити евреи от Холандия да е толкова висок. За разлика от Аушвиц, където част от новопристигналите са подбирани още на рампата за робски труд, в Собибор 99 процента от хората от всяка влакова композиция загиват часове след идването си. От 35 хиляди холандски евреи, които с пратени в Собибор, само двайсетина оцеляват. Така че макар да е разбираемо, че историците се фокусират върху факторите в Холандия, които допринасят толкова голям процент от евреите в страната да загубят живота си в Холокоста — като сътрудничеството на холандките държавни служители, — важно е да помним, че това решение да се пратят холандските евреи в Собибор също оказва влияние, макар и ограничено.
Когато холандските евреи влизат в лагера, мнозина от тях вярват на лъжите на нацистите, че са спрели по хигиенни причини. „Капанът беше идеален — казва Тойви Блат, един от членовете на зондеркомандата, които се занимават с композицията от Холандия, — та съм сигурен, че когато вече са били в газовите камери и от крановете потича газ вместо вода, те вероятно са мислили, че това е някаква повреда… Когато всичко приключи, когато ги вадеха от газовите камери, за да ги изгорят, си спомням, че си мислех, че нощта е хубава, че звездите са приглушени… Три хиляди души загинаха [от тази композиция]. Нищо не се случи. Звездите си бяха на същите места.“
Пристигането на група съветски военнопленници през септември 1943 година — всичките пратени в лагера, защото са и евреи — действа като катализатор за масово бягство. Осем от пленниците са избрани да работят като строители и те скоро осъзнават каква е истинската същност на Собибор. Както казва един от тях, Аркадий Вайспапир: „Знаехме, че германците няма да оставят никого жив, особено в този лагер“. Под ръководството на офицер от Червената армия на име Александър Печерски, те измислят дързък план. Идеята е да повикат есесовците един по един в обущарската и шивашката работилница за проби. Затворниците вярват — и се оказва, че са прави, — че германците, на които е казано да идват през определен интервал, ще се появят навреме. След като седнат да чакат за проба, ще бъдат убити от затворник, който се е скрил в задната част на бараката.