Заповедта на Химлер да бъдат убити останалите евреи в Майданек в покрайнините на Люблин е изпълнена през ноември 1943 година с поредица от кръвопролития, познати като Убийствата от Празника на урожая. Хенрик Ниешчор, полски политически затворник в Майданек по онова време, става свидетел на подготовката за това престъпление. „Край крематориума в поле V [различните участъци в Майданек се наричат „полета“] в края на октомври 1943 година германците наредиха на евреите да изкопаят зигзагообразни ями.“ Той си спомня, че германците уверяват евреите, че в тези ями няма нищо зловещо — просто защитни изкопи, които са необходими, защото фронтовата линия се приближава. На 3 ноември германците нареждат на всички евреи в лагера „да направят крачка напред“ и след това ги отвеждат при ямите. Малко след това есесовците започват да стрелят по тях с автомати, докато от високоговорителите звучи музика.
Евреите от околните лагери също са избити в Майданек. Наредено им да легнат на малки групи в ямите и след това са застреляни. На всяка следваща група е заповядано да ляга върху труповете на предишната, преди да насочат автоматите. Не всички умират веднага и за да заглушат писъците на оцелелите и на тези, които всеки момент ще бъдат разстреляни, от две „радиоколи“ пускат силна популярна музика. На 3 ноември в Майданек са избити близо 18 хиляди души — това е най-големият брой жертви в лагер на смъртта за един-единствен ден. Още едно напомняне, че газовите камери не са необходими за масовото изтребление.
Операцията от Празника на урожая включва и убийствата в два други лагера наблизо, Травники и Понятова. В Понятова част от евреите се съпротивляват, докато германците се опитват да ги убият. Те успяват да грабнат няколко оръжия и откриват огън към похитителите си, но германците подпалват бараките, в които те се скриват, и ги изгарят живи. Тяхната смела съпротива само потвърждава за Химлер, че преценката му, че евреите в тези лагери трябва да бъдат избити, е правилна. Общо 43 хиляди евреи загиват по време на тази операция.
Треблинка и Собибор спират да действат като лагери на смъртта горе-долу по това време. И двете съоръжения са разрушени в опит да се заличат следите от престъплението. Тези лагери заедно с Белжец, първата фиксирана фабрика за убийство от Операция „Райнхард“, винаги са разглеждани от нацистите като временни места и тъй като вече почти не са останали живи евреи в Генерал-губернаторството, а Аушвиц има по-голям капацитет за изтребление на евреите от Западна Европа, от тях вече няма нужда. Белжец спира да избива масово през декември 1942 година и е напълно разрушен през лятото на 1943 година. Последната композиция пристига в Треблинка през август 1943 година, две седмици след бунта, а лагерът е разрушен през есента. Собибор е последният разрушен лагер от Операция „Райнхард“. И тъй като затворниците, които не успяват да избягат, са избити на следващия ден след бунта, е пратена зондеркоманда от другаде, за да го ликвидира. След като изпълняват задачата, членовете й също са избити.
До декември 1943 година всички тези лагери вече са изчезнали. На тяхно място има ферми и полета. От съображения за сигурност“, пише Глобочник на Химлер, „на мястото на всеки лагер е създадена малка ферма, в която има охранител. На него трябва да се плаща редовно, за да поддържа фермата“. Но за нацистите остава един проблем: много хора от местното население знаят какво се е случвало. Част от тях смятат, че в пръстта и пепелта са заровени бижута, злато и други ценности на убитите евреи. Така че едно от задълженията на „фермера“ е да спира местните да не крадат.
Операция „Райнхард“ официално приключва. На 30 ноември 1943 година Химлер пише на Глобочник, за да му благодари за „страхотната и уникална служба в името на германския народ в Операция „Райнхард“. Общо 1,7 милиона души са избити между март 1942 и ноември 1943 година. Повечето от тях загиват в тези три лагера — Белжец, Собибор и Треблинка.