Най-често Холокостът се илюстрира с изображения на Аушвиц. Той почти винаги е централна част при възпоменание на това престъпление. Във Великобритания Денят в памет на Холокоста съвпада с освобождението на Аушвиц. Разбира се, както ще видим по-нататък, този лагер наистина се превръща в най-смъртоносния от всички. Но има опасност тези три лагера от Операция „Райнхард“ — Белжец, Собибор и Треблинка, ако не да бъдат забравени, то по някакъв начин да бъдат пренебрегнати. Нацистите биха одобрили това. Те искат никой да не помни тези места. Но в много отношения точно тези три лагера символизират същността на престъплението. За него са необходими само шепа германци, които да управляват убийството на 1,7 млн. души. Всеки един от тях загива не заради нещо, което е направил, а просто заради етническата принадлежност на предците си. След като животът им е изтрит от лицето на земята, същото е направено и с местата, на което те са избити. Когато си спомняме на Холокоста, не виждаме изображения на Белжец, Треблинка и Собибор, защото такива няма. По някакъв начин това, заедно с всичко останало, показва колко мрачно е това престъпление. Убитите са превърнати в нищо и местата, където са загинали — също.
Водещите извършители бързо напускат местопрестъплението. През септември 1943 година Глобочник заминава за Северна Италия, където е назначен за върховен началник на полицията и СС. Той взима много от съучастниците си, включително Кристиан Вирт и Франц Щангл. Те скоро намират поле за изява на таланта си в Триест — провинция, анексирана от Райха. В Ризиера ди Сан Саба, фабрика в южната част на града, те помагат за създаването на най-зловещия сред всички концентрационни лагери и затвори в Средиземноморието. Мнозинството от убитите там не са евреи, а партизани. Поне 3000 души загиват на това място — най-вече са пребивани до смърт или разстрелвани в двора. Също като в Майданек звучи силна музика, за да се заглуши шумът от престъпленията. От април 1944 година телата на жертвите се изгарят в специално построен за целта крематориум, проектиран от Ервин Ламберт, който преди това прави и газовите камери за Програмата Т4 и в лагерите Собибор и Треблинка. След като телата биват изгорени, прахът им се хвърля в близкото пристанище.
Бившият комендант на Треблинка Франц Щангл смята, че знае причината той и другите от Операция „Райнхард“ да бъдат пратени в тази опасна зона, която е определена като „бандитска“. „Много добре разбирах — казва той след войната, — че ние бяхме срам за ръководството: те искаха да намерят начин ние да изчезнем. Затова ни назначиха на най-опасната работа — всичко, свързано с борбата с партизаните в онази част на света, бе гибелно.“ Но макар Кристиан Вирт да е убит от партизаните през май 1944 година, Щангл и Глобочник оцеляват по време на войната — Глобочник остава жив само дни след края й, тъй като се самоубива, след като британците го залавят на 31 май 1945 година. Франц Щангл бяга в Южна Америка, където е арестуван през 1967 година. След това е осъден в Западна Германия на доживотен затвор.
Ерата на лагерите от Операция „Райнхард“ приключва. Но започва най-зловещият етап от съществуването на Аушвиц — този, който ще го направи мястото най-голямото масово убийство в историята.
16. Аушвиц (1943–1944)
Аушвиц вече става центърът на Холокоста. Но е важно да помним, че дори след отварянето на новите комплекси с газови камери в Биркенау, които значително увеличават капацитета за изтребление, Аушвиц продължава да има множество функции за нацистите — той не служи само за избиване на хора.
Една от най-изненадващите, като се има предвид какво се случва там, е да осигури пропагандно алиби за нацистите. В началото на септември 1943 година в Аушвиц Биркенау са пратени 5000 евреи от Терезиенщат на северозапад от Прага. Позволено им е да живеят в „семеен лагер“ в Биркенау, което се случва за първи път на еврейски затворници. Макар мъжете да са в отделни бараки от жените, децата не са пращани директно в газовите камери, а им е разрешено да живеят с родителите си. На евреите е наредено да пишат картички до роднините си, които още са в лагера в Терезиенщат. Идеята е, служителите на Червения кръст, които инспектират Терезиенщат, чрез тази измама да повярват, че Биркенау е просто трудов лагер. Няколко месеца по-късно, след като нацистите ги използват по този начин, почти всички евреи от семейния лагер са убити в газовите камери.
Друга функция на Аушвиц, която го отличава от лагерите от Операция „Райнхард“, е все по-честите примери на медицински експерименти. Най-прочутият медик в Аушвиц пристига през пролетта на 1943 година — д-р Йозеф Менгеле. Неговите „изследвания“ с близнаци и джуджета ще шокират света, след като бъде разкрита цялата им жестокост. В работата му помагат много затворници. Един от тях е Вилхелм Брасе, полски политически затворник, пратен в лагера през 1940 година, когато е на двайсет и две години. До 1943 година той е един от най-старите концлагеристи. Той е обучен фотограф и точно тези негови умения експлоатират германските лекари в Аушвиц. „Говорих с д-р Менгеле — казва той. — Той ми обясни, че ще ми прати жени, еврейки, близнаци, тризнаци и всякакви други случаи и иска на снимките да са показани целите отпред, отстрани, профил и в гръб. Също така голи… Тези жени бяха много засрамени и уплашени. Децата бяха ужасно уплашени. Страхуваха се дори да говорят помежду си. От това, което видях, бяха млади жени, млади момичета, още развиващи се — не бяха изхабени. Той [Менгеле] ги взимаше от новодошлите… срамувах се и беше болезнено, неприятно…“ Вилхелм Брасе снима отвратителни гледки. „Той [Менгеле] ми обясни, че ще ми прати от циганския лагер случай с воден рак. Забравил съм другото име на болестта, професионалното име [болест, известна като нома, която е разпространена в циганския лагер]… Пратиха млад циганин, който имаше този рак, воден рак, на лицето, виждаше се цялата му челюст, дори костта, а той [Менгеле] ми обясни, че трябва да го снимам в профил, за да се вижда костта… Тези неща са непрекъснато пред очите ми. След войната имах повтарящи се кошмари, сънувах хората, доведени от д-р Менгеле, които ме търсеха и ме водеха на разстрел.“