В много отношения Аушвиц е привлекателно място за работа за есесовците. Там не само опасността да бъдат убити е малка, но и храната, и питиетата са отлични — голяма част от тях е открадната от пристигащите евреи. Има и възможност за забогатяване. Есесовски офицер, на който е поръчано през 1943 година да разследва корупцията в лагера, по-късно казва: „Поведението на есесовския персонал не се вписва в стандартите, които се очакват от войници. Те правят впечатление на деморализирани жестоки паразити. При преглед на шкафчетата им бяха открити злато, перли, пръстени и пари от всякакви валути“.
Но не само възможността за забогатяване мотивира есесовците да работят в Аушвиц. Както казва Оскар Грьонинг, на тях им е казано, че работата им е важна за сигурността на Райха, че евреите стоят зад болшевизма и че е необходимо да водят война, за да не позволят на Червената армия да разруши Германия. В резултат на това Грьонинг и другарите му остават верни на каузата на масовите убийства на цивилни граждани — от старци до деца.
Оскар Грьонинг най-вероятно разбира аргументацията зад чувствата, които Адолф Хитлер изразява в реч от 30 януари 1944 година — единайсетата годишнина от назначаването му за канцлер. Хитлер решава да я произнесе в щабквартирата си в Източна Прусия и тя да бъде предавана по радиото. Вече са отминали дните с ликуващите тълпи в берлинския Шпортпаласт. Няма много добри новини и поводи за празненства, затова Хитлер предпочита да се скрие от масите. От речта му става ясно, че той все още е озадачен, че „Англия“ _ както той настойчиво нарича Великобритания — е избрала страната на Съветския съюз, а не на Германия. „Победата на Германия означава съхранение на Европа — заявява той, — а победата на Съветския съюз — нейното унищожение.“ Според Хитлер проблемът е, че „виновните военнопрестъпници в Лондон“ са разбрали, че няма как „да излязат от кашата, която сами забъркаха“, защото „пътят им назад“ е отрязан от „техните еврейски кукловоди“. Те са направили грешка, като са се забъркали с евреите, казва Хитлер, тъй като „всяка страна, която се предаде на еврейството като Англия, ще умре от тази чума, освен ако не се измъкне в последната минута и не премахне насилствено бактерията от тялото си. Възгледът, че е възможно да живееш в мир и дори да примириш интересите си с фермента на разложението на народите, не е нищо по-различно от надеждата, че тялото може да асимилира бацилите на чумата.“
Мирогледът на Хитлер, както става ясно от речта му от 30 януари 1944 година, остава непроменен, той е извратен и изпълнен с желание за изтребление. Евреите са виновни за нещастията на Германия. Както са саботирали военните й усилия през 1914–1918 година, така саботират и военните й усилия сега. За Хитлер всичко това е съвсем ясно. Единственото, което не разбира, е защо „англичаните“ не се осъзнаят и не разберат, че са мамени от евреите.
Невъзможно е да се определи с точност колко точно германци наистина вярват в тази фантазия, когато чуват думите на Хитлер през януари 1944 година. Но е сигурно, че одобрението към Хитлер и режима му намалява след разгрома при Сталинград в началото на 1943 година. Има множество индикатори за това — не на последно място и в партийните доклади за обществените настроения. Обикновено в тях се казва, че гражданите „се осмеляват открито да критикуват личността на фюрера и да го нападат злостно и с омраза“. В един от многото вицове, които обикалят, се казва, че Хитлер в момента пишел продължение на „Моята борба“, което се казва „Моята грешка“. Разбира се, ако подобни възгледи стигнат до Гестапо, следва драконовско отмъщение за замесените.
Но заплаха от „болшевиките“ от изток остава реална, без значение дали хората вярват или не в риториката на Хитлер — дори независимо дали Германия ще се предаде или не. Италианците успяват да минат на другата страна и да получат сравнително мека окупация от западните съюзници. Германците знаят, че техните войници водят „воина на изтреблението“ на Източния фронт и че Червената армия напредва. Това на практика означава, че предупреждението на Хитлер, че при разгром Германия ще бъде изправена пред унищожение, звучи все по-малко като риторично преувеличение и все повече като правдиво предсказание за бъдещето. При тези обстоятелства за мнозина няма много смисъл да продължават да се бият. Както казва адютантът на Хитлер Фриц Даргес, „не можеш да слезеш от движещ се влак“.