Макар според нацистите газовите фургони да имат редица предимства като метод на убийство, най-вече защото бързо могат да бъдат преместени, те имат и много недостатъци — най-очевидният от които е, че не могат да избиват голям брой хора. През пролетта на 1942 година те не успяват да се конкурират с фиксираните газови камери в места като Белжец и Собибор, такъв е случаят и сега, когато бъдат сравнени с потенциалния капацитет на Аушвиц Биркенау. Есесовците осъзнават, че в Хелмно ще им отнеме много време да избият останалите евреи от Лодз и затова променят плана. Депортирането към Хелмно спира на 15 юли, а през август евреите от Лодз започват да се транспортират отново, но този път към Аушвиц Биркенау.
Повече от 70 хиляди евреи от гетото в Лодз пристигат през това лято в Аушвиц. Сред тях са Макс Епщайн и майка му. „В гетото не беше леко — казва Макс — и не се опитвам да защитя живота там, но все пак беше дом. Все пак имаше семейства… колкото и да беше жалко, все пак беше нещо.“ На Макс му трябват „двайсет минути“, за да осъзнае, че Аушвиц е напълно различно място. „Миризмата — казва той — беше като от горяща ципа или коса, нали разбирате, органична. Така че всичко бе напълно ясно [че есесовците убиват хора]“ Тъй като в групата, с която пристига Макс, има опитни работници, специализирани в поправката на комуникационно оборудване, след пристигането си те са настанени в лагера.
Макс си спомня какво се случва малко след като пристигат. „Седях с майка ми и те ни донесоха вода. В гетото имаше много коремен тиф, затова никога не пиехме непреварена вода. Обърнах се към майка ми и казах: „Предполагам, че не е преварена“. Тя се засмя истерично, защото си имаше работа с дете идиотче, което се тревожеше дали водата е преварена. Хората край нас мислеха, че е изпаднала в истерия, защото е чула за крематориума.“ Майката на Макс е пратена в женския карантинен лагер в Биркенау. Той е разстроен, когато тя си тръгва, и започва да пищи. Осъзнава, че трябва да сдържа емоциите си. „Иначе нямаше да живея и две минути.“ Накрая вика през бодливата тел към майка си: „Защо плачеш, защо плачеш? И без това ще умрем, какъв е смисълът?“.
Макс и майка му са необикновен случай, защото оцеляват през войната. Повечето от евреите от гетото в Лодз, пратени в Аушвиц, умират там — включително и Мордехай Хаим Румковски. Цялата му помощ за нацистите, всичките му машинации не успяват да го спасят от газовата камера. Но пък и какъв друг реалистичен избор е имал, освен да се подчини на исканията на германците? Неговият колега във Варшава Адам Черняков се самоубива, когато започват депортиранията от гетото, но това никак не помага на събратята му евреи.
Спорно е дали Румковски трябва да бъде критикуван заради своята колаборация с германците. Сигурно е обаче, че трябва да бъде заклеймен заради личното си отношение съм своите събратя евреи — особено за начина, по който използва огромната си власт в гетото, за да насилва сексуално млади жени. Носят се и слухове за сексуалните му посегателства преди войната, когато управлява сиропиталище, а когато придобива власт в гетото, започва безнаказано да напада жени. Люсил Айхенгрин например си спомня ясно, как Румковски я преследва като тийнейджърка. Тя усеща, че ако не му позволи да прави каквото иска, животът е в опасност, тъй като той има властта да я депортира. Той се възползва от огромната й уязвимост, за да получи сексуално удоволствие. Други евреи също потвърждават, че Румковски е бил сексуален хищник. Тормозът му над евреите, които ръководи, е ужасно престъпление, за което, ако бе останал жив, би трябвало да му бъде потърсена отговорност.
Когато през лятото на 1944 година евреите от Лодз пристигат в Аушвиц Биркенау, в лагера има затворници от много страни, сред които Италия, Белгия, Полша, Германия, Холандия, Франция, Словакия и Гърция. Там са пращани и евреи от Нормандските острови. Но през 1944 година пристигат най-много евреи от една определена страна — Унгария. И по много причини историята на изтреблението на стотици хиляди унгарски евреи в Биркенау хвърля светлина върху безпрецедентния кошмар на Холокоста.
17. Унгарската катастрофа (1944)
В края на февруари 1944 година Адолф Хитлер напуска клаустрофобичната среда на щабквартирата си в гората на Източна Прусия и заминава за Бергхоф, домът му в планините на Южна Бавария. Причината за това преместване показва състоянието на Германия в този момент от войната — щабквартирата му в Източна Прусия вече е застрашена от въздушни атаки и трябва да бъде укрепена. Затова, докато текат ремонтите, той се връща у дома сред пейзажа, който го вдъхновява през 20-те години на XX век.