Когато Хитлер застане на терасата в Бергхоф, може да види Унтерсберг, планината, на която според легендата спи могъщият воин Фридрих Барбароса. Но неговата собствена мечта да се превърне в герой победител вече има малко шансове да се сбъдне. Германските войски са в отстъпление. Вермахтът вече е далеч от жизненоважните украински железни мини и доставките на нефт от Румъния са заплашени. В края на февруари 1944 година американците започват серия от тежки бомбардировки над индустриалната база на Германия. Тези атаки, по-късно станали известни като „Голямата седмица“, не просто унищожават ключови фабрики, но и показват, че германската противовъздушна отбрана не може да се справи със съюзниците.
Но въпреки това Хитлер е самоуверен. Въпреки всички неуспехи, когато Гьобелс го посещава в Бергхоф в началото на март, го намира „свеж и отпочинал“ — направо оптимистичен. Новата фронтова линия на изток е по-къса, казва Хитлер, и това е в полза на Германия. Освен това е „напълно сигурен“, че очакваният десант на съюзниците във Франция, ще бъде отблъснат. След това германските войници могат да бъдат изтеглени от запад и да бъдат пратени на нова офанзива на изток. „Надявам се тези прогнози, направени от фюрера, да са верни — пише Гьобелс в дневника си. — Напоследък толкова често изпитваме разочарования, че усещам как в мен се надига някакъв скептицизъм.“ Гневът на Хитлер както винаги е насочен към евреите. В седмицата преди срещата му с Гьобелс той говори пред нацистки лидери в банкетната зала на „Хофбройхаус“ в Мюнхен на двайсет и четвъртата годишнина от основаването на партията. В речта си той обещава, че евреите от Великобритания и Америка ще бъдат „размазани“ също като евреите в Германия. Думите му са посрещнати с „бурни аплодисменти“. Когато се връща в Бергхоф, той отново повдига пред Гьобелс въпроса за партньорите, които създават проблеми — на първо място за трудностите на Германия с Финландия. Финландците, които Хитлер винаги е смятал за ненадеждни приятели, като че ли се опитват да излязат от войната също като италианците. Той няма нужда да споменава — тъй като и двамата с Гьобелс го знаят, — че финландците дори още повече от италианците отказват да сътрудничат при депортирането на своите евреи. Не че германците особено са ги притискали, тъй като предварително знаят, че финландското правителство не би се съгласило с германските искания за цялостно „решаване“ на „еврейския въпрос“ във Финландия. Макар да са им предали няколко хиляди съветски военнопленници, част от които със сигурност са евреи, и осем еврейски бежанци, които не са финландски граждани, останалите евреи в страната, които са по-малко от 2000, са в безопасност. Нещо повече, финландците не са въвели антисемитско законодателство и финландските евреи могат да служат в армията, дори и да се бият срещу Съветския съюз. Това води до идеологически странна ситуация от гледна точка на нацистите — евреи се бият на страната на германците срещу болшевизма, идеология, която според нацистите е подкрепена от евреите.
Когато осъзнава, че не може да направи нищо, за да принуди финландците да съдействат при депортирането на евреите, Хитлер приема, че не може да направи нищо и за да ги спре да не напускат войната. Според него със сигурност не си струва да се опитва да ги принуди с военни средства да направят каквото той иска. Но казва на Гьобелс, че случаят с другите непокорни партньори на германците не е такъв. Според Хитлер особено в Унгария ситуацията е много различна. Унгарците също като финландците се опитват да излязат от войната, но за разлика от тях имат огромен брои евреи и много ценни суровини, хранителни и други запаси, които биха били полезни за германците. Затова Хитлер е решен да се изправи срещу унгарския лидер адмирал Хорти, да окупира страната, да заграби всичко, което германците искат, и да се разправи с унгарските евреи веднъж завинаги.
Хитлер се среща с адмирал Хорти в замъка Клесхайм край Залцбург на 18 март 1944 година. Хорти се надява Хитлер да е готов да обсъди връщането на унгарските войници от Източния фронт. Но греши. Хитлер иска да говори за съвсем друго нещо. Веднага щом се срещат, той започна тирада. Казва, че знае за продължаващите унгарски опити да се измъкнат от съюза си с германците и заявява, че за Унгария единственият път е да допринася повече за войната, не по-малко. Проблемът, както Хитлер много пъти е казвал и преди, е, че унгарското правителство отказва да се разправи с живеещите в страната евреи. Германия няма да толерира тази заплаха за сигурността толкова близо до приближаващия враг. И затова той смята да нареди германска окупация на Унгария и иска от Хорти да се съгласи с това. Хорти отказва и започва да спори с Хитлер. Когато казва, че по-скоро би подал оставка, отколкото да подпише, Хитлер го заплашва, че ако това стане, няма да може да гарантира безопасността на семейството му. Вбесен, Хорти напуска стаята.