Германците прилагат най-различни трикове, за да спрат Хорти — преструват се, че телефонните линии са прекъснати и че над замъка има въздушна атака — и накрая го убеждават да се съгласи Вермахтът да влезе в Унгария и да депортира 100 хиляди евреи. На следващия ден, 19 март, германските войски окупират Унгария и два дни по-късно Адолф Айхман е пратен в Будапеща, за да започне унищожението на евреите.
Окупацията на Унгария според нацистите не е акт, мотивиран само от желанието за отмъщение срещу евреите, въпреки че Хитлер със сигурност вярва, че евреите са саботирали унгарската воля за битка. Нацистите имат много какво да спечелят чисто практически от Унгария. Не само суровини и стратегическо военно предимство — като се има предвид, че Червената армия напредва все повече към унгарските граници, — но и богатството на унгарските евреи. Не само че ще могат да ограбят евреите, но могат да ги използват и за робски труд. Като се има предвид колко много са те в Унгария, перспективата за нацистите е много привлекателна.
За много от евреите в Унгария внезапното пристигане на германците, макар и плашещо, не означава задължително унищожение. „Виждах страха по лицата на родителите ми — спомня си Израел Абелеш, който по това време е тийнейджър и живее в Южна Унгария, — виждах също така, че цялата атмосфера се е променила. [Може би] това бе началото на нещо ужасно. Макар да се надявахме, че е просто военна маневра и еврейското население няма да бъде засегнато.“ Той чете във вестниците: „Германците окупираха Унгария, за да водят по-добре войната.“ „Смятахме, че това няма да се отрази на еврейското население. Такава беше надеждата ни. Това бе пълната с надежда страна на нещата. Имам предвид, че в такава ситуация винаги има надежда и отчаяние — те непрекъснато се сменят в ума ти.“
Въпреки германската окупация Айхман и екипът му знаят, че ще бъде невъзможно да депортират евреите без подкрепата на унгарските власти. Айхман е проучил какво се е случило в Дания и знае, че липсата на помощ е причинила огромни трудности, затова е много важно нацистите да накарат унгарската администрация и полиция да им сътрудничат. И точно това получават. Новият премиер Дьоме Стояй, бившият унгарски посланик в Берлин, е назначен чак след одобрението на германците, а двамата министри, които се занимават с еврейския „въпрос“, са убедени антисемити. Единият от тях, Лаело Ендре, е особено нетърпелив да помага на нацистите. Той ентусиазирано сътрудничи на германците и въвежда цяла серия ограничителни мерки срещу евреите — като забрана да притежават превозни средства и телефони и задължение да декларират ценностите си. С готовност помага и командирът на унгарската жандармерия, друг антисемит на име Лаело Ференци, и Айхман скоро създава топло приятелство с него.
Скорошната история на антисемитизма в Унгария е позната на Айхман. Унгарските антисемити, също като германските и австрийските, посочват влиянието, което се твърди, че евреите имат в медиите и ключови професии и предполагаемите връзки между юдаизма и омразния комунизъм. В края на Първата световна война в Унгария дори за кратък период има комунистическо правителство, водено от революционера Бела Кун, който е от еврейски произход.
Въпреки тази история и въпреки че има група унгарски антисемити, готови да им помагат, Айхман знае, че се заема с огромно начинание, което е изпълнено с трудности. Според нацистите възможността целият проект да се провали е голяма. Да предположим, че евреите разберат, че се канят да ги откарат в Аушвиц, където повечето от тях — особено най-уязвимите — ще бъдат убити? Дали няма да се укрият и дори да се съпротивляват? Айхман е наясно с прецедента с въстанието във Варшавското гето — ами ако нещо подобно се случи в Будапеща?
Айхман за първи път получава възможността да действа на място, вместо да управлява операции от бюрото си в Берлин и затова е решен да избегне проблемите, които провалят нацистките планове в Дания и Варшава. Затова той не само се погрижва на ключови позиции в новата унгарска администрация да застанат покорни антисемити, но също така прави усилия да успокои евреите за тяхната съдба. Като първа стъпка казва на еврейските лидери да формират еврейски съвет. На 31 март Айхман се среща в кабинета си в хотел „Маджестик“ в Будапеща с четирима от членовете на новосформирания съвет и им казва, че макар срещу евреите да се въвеждат някои мерки — като да носят жълта звезда, — те не бива да се тревожат какво ще се случи с тях, стига да се държат добре. Казва също: „Евреите трябва да разберат, че от тях не се изисква нищо друго, освен ред и дисциплина. Ако има ред и дисциплина, те не само че няма от какво да се боят, ами дори ще бъдат защитени и ще получат същите добри условия на заплащане и отношение като всички останали.“