Членовете на Еврейския съвет изглеждат успокоени от думите му. По някакъв начин ограничителните мерки срещу евреите им казват, че германците няма да ги убият, а може би търсят дългосрочни отношения. Накратко — защо да карат евреите да носят жълти звезди, ако се канят да ги разстрелят? Такова със сигурност е тълкуванието, което Израел Абелеш и семейството му предпочитат. „След няколко дни те въведоха ограничения — разказва той. — Помислихме си — добре, с това можем да живеем. Защото бяхме наясно, че войната няма да свърши добре за германците. Беше просто въпрос на време. Те щяха да бъдат разгромени. Вижте, бяхме възпитани да познаваме еврейската история и осъзнавахме, че при всички поколения на най-различни места евреите са страдали само защото са евреи. Имам предвид, че първоначално антисемитизмът възниква заради това, че евреите не приемат, че Исус е спасителят, и тази враждебност срещу тях продължава през вековете. Затова никак не бяхме изненадани, че сме дискриминирани. Въпросът беше — до каква степен.“
Като се учи отново от грешките, допуснати от нацистите на други места, Айхман планира да проведе депортирането не чрез една мащабна операция, а постепенно. Той смята да започне с евреите в Източна Унгария, далеч от Будапеща. От това според нацистите има двойна полза — първо, ще се справят с евреите, които са най-близо до приближаващата се фронтова линия под претекст, че усилват военната сигурност, а през това време няма да опитват все още да изпълнят трудната задача по депортирането на големия брой евреи в Будапеща, които имат повече възможности да се укрият от евреите в провинцията.
Евреите в Източна Унгария — сред които има мнозина, живеещи върху земя, анексирана от унгарците — са принудени да живеят в гета още през април. В светкавична операция, която би била невъзможна без съдействието на унгарската жандармерия, близо 200 хиляди евреи са затворени в гета или набързо построени временни лагери за по-малко от две седмици.
Първоначалното унгарските власти се съгласяват германците да депортират 100 хиляди евреи, но след като започва процесът по гетоизация, самите унгарци искат всички евреи да си тръгнат. Ключов елемент в начина им на мислене е въпросът, какво да правят с евреите, които не бъдат избрани за робски труд. Също като в Словакия две години по-рано унгарските власти вярват, че ще е по-добре да помолят германците да вземат всичките им евреи, включително и старците, и децата.
Докато унгарските евреи чакат в гетата, повечето вече не са сигурни какво ги очаква занапред. Макар понякога да се чуват подсказки. Алис Лок Кахана, по онова време петнайсетгодишна ученичка, която живее със семейството си в Западна Унгария, си спомня, че чува от унгарци: „Знаеш ли, от теб ще направим сапун“. „Аз казах: „Така ли? Тогава да знаете, че ако си миете ръцете с добре миришещ сапун, това съм аз“.“ По-късно се разплаква и се чувства „толкова унижена, че някой си е позволил да ми каже подобно нещо, нещо толкова зло и ужасно“. Но подобни обидни забележки все още не са доказателство, че ще бъдат избити. Много евреи като Израел Абелеш и семейството му все още вярват, че ще ги пратят на „задължителен“ труд. „Това бе най-голямата ни надежда — казва той, — че семействата ще останат заедно и просто ще трябва да оцеляваме само още няколко месеца, защото войната вървеше към края си. Имам предвид, че ни отвеждаха в последния етап на войната.“
Отначало тази липса на сигурност сред унгарските евреи за съдбата им в ръцете на германците изглежда странна. Няколко хиляди унгарски евреи се връщат у дома през 1943 година, след като са служили в трудовашки батальони в сърцето на зоната за убийства в Украйна, и със сигурност знаят какво се случва там. И наистина, унгарски писател потвърждава, че до 1943 година „всички вече бяхме чували за кръвопролитията от унгарски войници и еврейски наборници, връщащи се от Източния фронт“.