Почти сигурно е, че образованите евреи в Будапеща и тези в отдалечените селскостопански райони имат различно количество информация, а и в умовете на мнозина все още има силна смесица от несигурност и надежда. Винаги се намират начини да се обясни случващото се. Например, макар германците да убиват евреи на изток, може би тази политика важи само за съветските евреи? Според друг аргумент — просто не е логично германците да убиват повече евреи, когато войната върви зле за тях. Те със сигурност сега имат нужда от работници повече отпреди. Айхман окуражава подобни мисли с обещанието си за безопасност за евреите, които пазят „ред и дисциплина“.
Но евреите със сигурност знаят, че унгарската жандармерия и много други унгарци забогатяват за тяхна сметка. Израел Абелеш вижда как жандармеристите претърсват евреите и крадат „пари и бижута“, а семейството на Алис Лок Кахана губи не само къщата си, но и целия си бизнес — продават ги на безценица на не-евреин на име г-н Крюгер. „Толкова се срамувах — казва тя за прогонването на семейството й от града им. — Спомних си сцената с прогонването от Египет. А г-н Крюгер ни гледаше как си тръгваме, но не със състрадание, а със злорадство — той бе собственикът на нашата фабрика, на нашия дом.“ От други места в Унгария дори се съобщава, че жандармеристи изтезават евреи, за да ги накарат да им кажат къде са скрили парите си.
Центърът на плана на Айхман за депортиране на евреите от Унгария е ролята на Аушвиц. Това място не е грубото „решаване“ на нацисткия „еврейски проблем“, което предлагат лагерите от Операция „Райнхард“. Не, комплексът от лагери в Аушвиц предлага многостранно решение на вечния нацистки въпрос, как да се справят с евреите. Част от него, както вече видяхме, е усещането за постоянство и създаването на по-ефективен процес за убиване през 1943 година с отварянето на нови комплекси от крематориуми и газови камери в Биркенау. Но има и още по-нови „подобрения“. Вече е завършено отклонението от железопътната линия, което позволява новодошлите да влизат през арка в тухлената сграда на охраната в Биркенау право в лагера. Преди рампата за пристигане е близо до главната жп линия, някъде по средата между главния лагер в Аушвиц и Биркенау. Но с новата линия вътре в Биркенау пътят към крематориумите и газовите камери на избраните да умрат е само няколко минути пеша. На Аушвиц му трябват четири години, за да се развие толкова, но изображенията на Аушвиц Биркенау от този кратък период от няколко месеца стават емблематични не само за лагера, но и за целия Холокост — до голяма степен защото снимките на пристигащите в Биркенау унгарски евреи, направени от СС, оцеляват след края на войната.
Но по-важно от всички подобрения в процедурата по убиване е концепцията на Аушвиц. Това не само е най-голямата фабрика за смърт, строена някога, където хората се превръщат в пепел само часове след пристигането им, това вече е ефективна машина на сортиране на човешки същества. Идеята е унгарските евреи първо да бъдат селектирани при пристигането им вътре в Аушвиц Биркенау, като старците, децата и тези, които не изглеждат във форма за работа, бъдат пратени право в газовите камери. Останалите евреи обикновено са държани в „карантинен“ лагер в Биркенау няколко седмици и след това са пращани в работни лагери в района на Аушвиц или още по-далече, често в лагери близо до индустриални концерни в Райха. Тези, които работят в лагерите близо до Аушвиц, се връщат в Биркенау, за да бъдат убити, след като бъде преценено, че вече не са полезни.
Химлер, който изпълнява желанията на своя фюрер, най-накрая успява да създаде физическа институция, която по всичко личи, че може да реши въпроса, който измъчва нацистката политика спрямо евреите от началото на изтреблението — как да се съчетае полезността на евреите като работници с идеологическото желание те да бъдат унищожени? По време на конференцията във Ванзее през януари 1942 година Хайдрих казва, че евреите трябва да бъдат убити чрез работа, като бъдат карани да строят пътища на изток, но практическите подробности как да се направи това никога не са били обмисляни. Вместо това има серия от спорове между тези, които искат да ги експлоатират, и тези, които искат да ги убият. Аушвиц не само примирява тези две очевидно непримирими цели — стига доставката на нови работници да не спира, — но и го прави в сигурна среда. Рискът от бунт в Аушвиц е малък — зоната на сигурност край него, известна като „зона на интерес“, се простира далеч отвъд бодливата тел на Биркенау и главния лагер, а вътре в Биркенау отделните участъци на лагера са отделени един от друг с огради. Масово бягство като при въстанията в Треблинка и Собибор е немислимо. Аушвиц и неговата мрежа от по-малки лагери, обслужващи различни индустриални концерни, са самодостатъчна вселена. След като затворниците влязат в нея, те могат да живеят, работят и умрат там и през всеки един от тези етапи са под зорките погледи на есесовците. Това, както и фактът, че Аушвиц се превръща вече в практическа проява на нацисткия идеологически императив, допринасят лагерът да се превърне в най-яркия символ на Холокоста.