Доводите му в „Моята борба“, освен споменатия за „Всемогъщия създател“, са антирелигиозни. За Хитлер естеството на света не се определя от религията, а от расата. Причината евреите да са опасни, се крие в това, което представляват. В „Моята борба“ той пише, че „цялото съществувание на евреите“ се основава на една огромна лъжа, а именно, че те са религиозна общност, докато те всъщност са раса — и то каква раса!“.
Той твърди, че „единствената“ причина за упадъка на културите е смесването на различните раси и „спадът на расовото ниво в резултат на това“. Той приема аргументите на Хюстън Чембърлейн и твърди, че тъй като евреите ревниво пазят собствената си кръв, като „почти никога евреин не се жени за жена християнка“, те са особено опасни. Затова основната битка за съществувание е между двата най-расово чисти народа — арийците и евреите. Трябва да отбележим, че нищо от това не е вярно. Всъщност германските евреи са едни от най-асимилираните в Европа.
Още две неща, очертани от Хитлер в „Моята борба“, са важни за това, което предстои. Първото е привличането, което той изпитва към идеята, развита от теоретиците на „расовата хигиена“, за запазване на качеството на „расата“ чрез контрол на кого да е позволено да има деца. Той пише: „Искането да се забрани на дефектните хора да създават също толкова дефектни деца, е плод на най-чист разум и систематичното му изпълнение е най-хуманният акт на човечеството“. Второто е вярата на Хитлер, че ако германската нация иска да просперира, тя трябва да се сдобие с още земя. Той ясно заявява, че трябва да се намери допълнително „пространство за живеене“ (). Той пише:
„Ако говорим за земя в Европа днес, можем на първо място да имаме наум Русия и нейните васални погранични страни“. Нещо повече, на територията на Съветския съюз, за която копнее Хитлер — както и за плодородните земи на съветските републики Беларус и Украйна, — също има евреи. Така че ако следва заявените си намерения, сблъсъкът му със Съветския съюз и евреите става неизбежен.
„Моята борба“ е изключително важен труд. Той разкрива недвусмислено централните устои в мисленето на Хитлер. Всичко е тук: огромната заплаха от евреите; важността на проблема с расата; значимостта на контрола върху правото на възпроизводство; необходимостта Германия да се сдобие с нови територии на изток. Съдържанието е напълно ясно и излага на показ радикалните идеи на Хитлер. Както пише първият му биограф, Конрад Хайден, оказва се, че „няма нищо скрито, всичко е напълно публично“.
В „Моята борба“ не се споменава нищо за планирането и провеждането на Бирения пуч. Точно това събитие обаче разпространява името на Хитлер из цялата Германия и е тема, която би гарантирала интереса на читателите. Но причината Хитлер да избегне случилото се в Мюнхен през ноември 1923 година, е проста. В удобната си килия в Ландсберг през 1924 година той няма как да е сигурен, кога ще бъде освободен под гаранция; а след като бъде освободен, ще има нужда от сътрудничеството на баварските власти, за да реформира Нацистката партия и отново да се занимава с политика. Защо да рискува да влиза в конфликт със силните на деня в Мюнхен, като назове и евентуално засрами фигури от администрацията, които са участвали в първоначалните етапи на пуча? Много по-добре ще е да замълчи за всичко. Следователно Хитлер е пресметнал, че възгледите, които излага в „Моята борба“, няма да разстроят баварските власти и да попречат на възобновяването на политическата му кариера.
До есента на 1924 година Хитлер е изпълнен с надежда, че скоро ще му бъде позволено да излезе от затвора. Но служителите на баварското държавно обвинение са против тази идея. Те напомнят на съда, че Хитлер е предизвикал революция и никога не е изразявал угризения за действията си. Освен това е осъден на пет години затвор, а е излежал по-малко от една. Но множество влиятелни фигури подкрепят ранното му освобождаване. Директорът на затвора в Ландсберг Ото Лейболд например пише прочувствен доклад, в който заявява, че Хитлер „без съмнение е станал по-зрял и спокоен“ по време на излежаване на присъдата и че е „човек с многостранна интелигентност, особено политическа, и притежава необичайна воля и насоченост на мисленето“. Докладът разкрива, че Лейболд не само знае, че Хитлер пише „Моята борба“ зад решетките, но и познава съдържанието й: „Той е изцяло погълнат от написването на книгата си, която трябва да е готова до няколко седмици. Тя съдържа автобиография и мисли за буржоазията, еврейството и марксизма, германската революция и болшевизма, за националсоциалистическото движение и събитията, довели до 8 ноември 1923 година“.